Ти тръгна подир друга дама,
а душата ми превърна в яма.
Очите ми - в прах бял,
любовта ни - в спомен вял.
Напред към слънцето се стремях
без да чувам подлият ти смях,
без да усещам наглият ти глас
и твойта безгранична власт.
От мечти бях заслепена,
от подлост и лъжи - задушена.
Като намужна вещ ме изхвърли,
а любовта на друга прехвърли.
05.02.2002г.
YOU ARE READING
късчета отминали в мъгла
PoetryЧаст от първите ми стихове. Надявам се да се докоснат до вас. PS. Била съм само на дванадесет години, да не повярва човек :D
