Върколакът и аз

~15~

Винаги съм се чудела какво ли е да си в чуждо тяло. Какво ще бъде за миг да си някого другиго и да гледаш света през неговите очи, да чувстваш с неговата душа, да изпитваш неговата болка. Не съм си представяла, че съществуват върколаци, не съм си и помисляла дори, че мога да си харесам някого от тях, че един от новите ми приятели е на път да се превърне в нещо, излязло от митовете и страшните истории, които слушах като малка.
Но, ето ме тук. Коленичила долу, плача заедно с Ема, докато Ник се мята и се гърчи на пода. Имам чувството, че чувам пращенето на костите му. Сякаш виждам как кожата му се изменя, как му порастват нокти. Кай и Айвън му връзват ръцете с въжета и му натикват парцал в устата, защото започна да хапе. Ема е в шок след всичко, което научи днес. Не бих казала, че прие новината за "върколакът Ник", но дори това, че възприе съществуването на такъв тип създания е голям напредък. Не че аз съм точния човек, който да говори по темата. Все пак знам за това от два дена и не съм осмислила добре всичко. Дори си нямам представа колко такива неща бродят из горите на града, какви сили притежават. За сега знам само че могат да чуват добре, да запомнят много неща и в случая на двамата братя, може би да разговарят мисловно. Но какво ли още има?
Крясък след крясък разцепва въздуха. Не издържам да гледам Ник такъв, в съзнанието ми изскачат картини от първия ми ден в училище, как той беше едно от най- забавните момчета, които бях срещала някога. С чаровна усмивка и така грижовен към Ема. Красив, наперен, може би малко самовлюбен, но важното бе, че в онези мигове беше и щастлив. А сега? Сега е напът да стане нещо, което не разбира, да води живот, какъвто може би не иска. Да изпитва ярост, да наранява хората, които обича. Ами ако дори вече не е същия като преди?
Главата ми пулсира от всички тези мисли. Знам, че може би трябва да мисля позитивно, че може би трябва да вярвам, че Айвън и Кай ще му помогнат да мине през това. Но когато погледна към приятеля си, виждам само болка и тъга. Ужасяващо е.

Това продължава вече близо цял ден. Навън вече се е смръчило. Майка ми пак ще ме пита защо закъснявам. Но какво се очаква от мен да й кажа? "Съжалявам, мамо, но един от новите ми приятели беше ухапан от брата на може би "гаджето ми" и е напът да се превърне в митично създание. Върколак, да бъдем точни"
Ако чуе това, вечроятно ще ме изпрати в лудница.
Междувременно през последните часове болките на Ник се усилиха, сълзите на Ема също. Айвън и Кай вече едва удържат въжетата, затегнати около китките му. Ник изгриза парцала и сега в устата му е набутана една от блузите на Ема.