Минаха три години от този ден. Той се промени. Отбягва ме. Нямах нищо против да си останем и само приятели. Важното е, че щях да съм близо до него.
Когато се срещнем на улицата се прави, че не ме познава. В училище е много харесван. Всяка желае вниманието му. Включително и аз, но знам че нямам шанс с човек, който не се интересува от момичета и не иска да диша един и същ въздух с мен. Затова стоя колкото се може по-далеч.
Веднъж Кук ми се развика и ме нарече грозна пикла пред по-голямата част от училището, задето съм го погледнала. Сълзи тръгнаха от очите ми. Техьонг седеше на същата маса, на която до преди малко беше Кук. Каза ми, че приятелят му не е такъв по принцип, но се извинява от негово име. Заведе ме в някакво магазинче и ми купи кърпички, кафе и сладко. Беше много мило. Оттогава той е мой приятел. Единственият такъв.
Помолих го пред съучениците ни да се прави, че не ме познава. Никой не знае, че едно от "лошите момчета на училището" е всъщност човекът, пред който мога да бъда себе си, който ме кара да се смея с цял глас и да забравя за всички тревоги.
