Плачех в стаята, когато Ви влезе. Обидих го.
-Аз, Ви, аз... Не съм искала да..
-Шшш, знам, знам. - Прегърна ме.
Не знам как бих могла да страня от него, когато свикнах да го виждам. Нашите не живеят в страната. Той е единственото, което имам тук. Стиснах го силно и се сгуших.
-Съжалявам, наистина.
Хвана лицето ми и ме погледна с най-милите очи.
Съжалявам за всички думи, които ти каза. - Нима беше чул... всичко?! Тае се настани до мен. - Су, ще те попитам само веднъж. Има ли причина да се държи така? - Значи не е чул. Но какво бих могла да му кажа сега? Ами, ако се скарат?
- Не съм сигурна. След като ме видя с теб ми направи забележка. Не си мой приятел и т.н. Ви, точно за това говорех по-рано. Той не е съгласен да съм в обкръжението ти.
Тае ме пусна и се отдалечи.
-Ще дойда по-късно да те видя. Ок?!
-Къде отиваш? Техьонг? - Излезе. По-дяволите!
