Another World

Този Свят е Игра?

Отключих стаята и отворих вратата. 
Първото нещо което видях в момента в който влезнах беше. Някакъв доста странен тип с синя коса, леко затъмнена кожа, облегнал се на кожения диван в стаята с гръб към мен и поглед насочен към телевизора с явна представа че му е интересно и тъкмо да се приближа и да се запозная с него той стана и започна крещи към телевизора така все едно си на футболното игрище и когато някой пропусне удар всички започват да те ругаят. Беше около 180'  и в момента, в който стана разбрах, че с този човек.. не сме за една стая
След като свърши да крещи се обърна, за да седне и ме забеляза:
-ОоОо, Здравей! - гледаше ме така сякаш се надяваше да не съм забелязал какво стана
-Здравей, аз съм Хасака! - подадох ръка 
-Карл! - Хвана ми ръката и започна да я клати усърдно с онова онзи неловък момент когато не знаеш кога да спреш...
-Значи с теб ще бъдем в една стая? -питах и си отдръпнах ръката от неговата
-Явно - Засмя се
-Дообре аз тогава отивам да си оставя багажа в стаята - и в момент, в който го казах осъзнах че всъщност аз нямам багаж нито нося нещо в себе си освен ключа от стаята и заради това се почувствах неудобно.

Мина около час от както се настаних в стаята, а Карл не спря да говори с мен като коментираше главно „Политиката" и теорията, че евреите оправляват света и точно заради това нещо му харесвал новия свят защото не можел никой да го оправлява повече.
Обаче разбира се беше ясно, че не разбираше какво говори.
След дългото мъчително изслушване Карл изневиделица заспа.

След като заспа аз го оставих не мислех дори да се опитвам да го будя и излезнах от стаята търсейки занимение докато дойде вечерта *не исках отново да слушам за политика в този свят повече* слезнах на първия етаж като точно в момента в който излезнах от асансьора видях Сая 
-На къде отиваш ?
-Честно казано.. Не знам 
-Оо.. Искаш ли да дойдеш с мен ?
-Къде? - попитах с голямо любопиство
-Ами аз тъкмо се качвах на покрива.. има доста хубава гледка и освен това често е няма хора там а това е доста приятно нещо като се замислиш! - Погледна ме отново с„онази" усмивка - Ще дойдеш ли ?
-Да!

Качих ме се на последния етаж след което минахме през онези коридори с много стаи едни за служители, други за посетители и трети за определени хобита като болинг, игрална зала, казино и подобни. В края на коридора имаше прозорец който Сая отвори и ми каза да влезна. Аз естесвено не го направих. Тя се усмихна така все едно знаеше отговора ми отдавна и просто прескочи прозореца и застана „във въздуха". Оказа се че просто има от онези стълби през които можеш да се качиш дори през прозореца. Качихме се на покрива и нямаше никой а по някаква случайност в центъра на тавана имаше една маса, два стола и някакви странни предмети на масата. Седнахме на столовете и започнахме да говорим на все различни неща до момента в който ме попита:
- А ти всъщност до къде стигна ?
-Как така до къде съм стигнал ?? - попитах чудейки се какво има предвид
-Значи не.. Имах предвид това - Протегна ръката си ,,към мен " и започнах да се притеснявам какво прави докато в един момент не погледнах назад. Видях три въртящи се кълба като едното беше ярко червено второто синьо а третото беше прозрачно.
-Какви са тези неща
-Помниш ли когато ти казах„  тук ще останеш докато се научиш как да ползваш този свят"
-Да?
-На кратко.. Този свят е нещо като под формата на игра .. Всеки „играч" има сила като някои се срещат често, а други са просто.. уникални
-Твоята каква е - и отново погледнах назад да видя дали кълбата още са там 
-Моята не се среща често, но е лесна за научаване
-Тоест казваш, че може да имаш повече от една сила ??
-Естествено! Стига някой да те научи.
-А твоята какво прави всъщност?
-Накратко събирам ,,жизнена енергия" и я превръщам в тези кълба като зависимост от вида на кълбото мога да направя нещо различно. Общо има четири цвята като прозначното е най елементарното и това си е просто въздух с който можеш само да бутнеш врага. Червеното е нещо като гюле когато лети, лети с изключителна скорост а когато докосне земята руши. Синьото пък е единственото кълбо което не наснася щети то е за нещо като прикритие размера му може да се утрои и може да стигне на големи разстояния от контолиращия.
-А четвъртата ??
-Никой не знае все още..
-Как така ?? Тогава как се знае че я има ? 
-То е просто мит в който се вярва
-А аз какво мога да правя ?
-Кой знае .. единствено ти може да разбереш - но все пак тук има неща с които може да пробраш. Примерно : Тази чаша ако можеш само мисъл да я помръднеш това значи че най-вероятно имаш телекинеза.. обаче това е най често срещаната сила. А може и да опиташ да направиш такова кълбо просто трябва да си го представиш
Аз опитах освен тези варианти какво ли не друго опитах дори да видя дали мога да разруша неща само с един удар .. естесвено после ме болеше ръката заради жалкия опит а Сая просто ми се смееше 
Но накрая разбрах когато ...

Надявам се да ви е харесало :) малко съм гаден и го оставих в точно този момент все едно е индийска сапунка и тъкмо малката булка е щяла да каже точно кой обича обаче епизода е свършил и е излезнало нещо като „Ще разберете в 7538 епизод на Малката Булка"
Ако ви е харесало, моля дайте една звездичка/коментирайте или ни последвайте защото така ще знаем че има хора които ни следят и харесват и това само ще ни кара да правим още! 
#Dodo