Днес е облачно, а аз трябва да отида до Небесното скривалище, за втори път днес!Мразя да го правя. Отнема ми цялото свободно време. Докато вървях по калдъръмените улички си спомнях за времената, в които имах нормални приятели.Сега единствените ми връстници са другите магьосници от скривалището. С три думи ,,Мразя живота си,,! Той си беше провал, като изключим бойните ми умения.
Не си взех чадър и сега съм вир вода.Не си мислете, че като съм магьосница не ме вали дъжд. Размишлявах относно момчето, което харесвам-Джейдън.Не го познавам от училище, той живее в съседната къща. Той е просто човек и ако му кажеш какво съм аз, сигурно щеше да изпадне в кома за месеци наред. Небесното скривалище се намираше в Санта Моника, тоест на другия край на Калифорния, което ми харесваше поради причината, че мога да се мотам по улиците на града. На вид изглеждаше като изоставена църква и си беше такава, но само за обикновените хора. За нас имаше портал, който се отваря със заклинание. Мама ме извика по спешност, но за какво и аз не знам.
Ето го и него вторият ми дом! Преди не мислех, че някой може да мрази дома си, но сега вече и аз го чувствам, ако се брои.Заобиколих отзадната страна на църквата, която си беше огромна, посегнах към ,,изправната си от дъжда чантичка,, и извадих парче пластмаса. Това ми беше приспособлението за магии, не не е пръчица, знам как изглеждат те, а това е по-скоро като филийка хляб. Затворих очи и казах заклинанието на глас. Пред мен се появи синя мъгла и жълти искри и аз моментално се озовах в втория си дом. В него мама седеше на канапето срещу директорката. Видимо притеснена. Затичах лекичко към нея и седнах на празното столче.
-Защо ме извика?Какво е станало?
-Успокой се, миличка! Всичко е наред, просто днес е годишнината от създаването на Скривалището и ще има юбилей.Така разбрах...или беше нещо друго...
-Мамо, защо не ми каза първия път, когато дойдох? Трябваше да стана вир вода, за да ми се обадиш!
Защото нее, тук не трябва да се влиза сух, нали така?
-Не, не е така скъпа! А и аз не знаех, че си била тук.
-Мамо това първото беше реторичен въпрос. Няма значение.
Станах от стола и отидох да облека ,,работните,, си дрехи, които бяха един бял потник и сив анцуг.
Почудих се защо днес имаше юбилей. Обикновено е по средата на лятото, а сега въобще не е този топъл сезон. Разгрях си мускулите и застанах пред един манекен от гума. Точно насочих стъпалото си пред лицето му и някаква ръка ми хвана крака.Това беше доста познато за мен лице, а именно Ерик.Най- добрият ми приятел.
-Знам за какво си мислиш.Не наистина няма никакъв юбилей. Майка ти пак не е разбрала.
-Определено си мисля за теб, когато се къпеш! И недей да ѝ се сърдиш!- пошегувах се разбира се, нямаше да си помисля точно това. Той беше висок, рижав и имаше тъмни очи, които блестяха. Запознахме се с него, когато мама ме доведе тук за първи път.Ерик бе с една година по-голям от мен. И не беше за изпускане, но не и мой тип.
-Не е време за шегички, Бейнс!
-Брей много си кисел днес!- казах аз като продължих с хватките върху гумената статуя.
-Не разбра ли? Юбилейус е нападнал Земното и Подземното скривалище!
Попринцип, да ние магьосниците имаме три вида скривалища.Подземно, в което се намират всички кралски особи, обучаващи се за магьосници Земно, в което са по-напредналите
и Небесно, в което са най-големите нехранимайковци.Всяко едно скривалище се намираше в някоя крайна точка на Калифорния. Според картата трябваше да има четири, но засега знаем само тези. А този Юбол...Юбил...Юбилейус си нямах и представа кой е и какво иска.
-Ние с теб, Чарлс и Моника сме към Земното!- каза той и се запъти нанякъде
-Оо, Боже!-отвърнах под носа си аз, но знаех, че не ме е чул.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Надявам се да ви е харесало! Съжалявам за правописа и граматиката.❤💥👌
YOU ARE READING
Hardly Intoxicated
Teen FictionЗдравей, аз съм Лидия Бейнс на 19 години. Не бих се нарекла точно човек, но ми се искаше. Желаех да съм като останалите момичета. Да имам любовни драми, скандали, трепети и да съм близо до момчето, което харесвам- Джейдън..но обстоятелствата не ми п...