Hardly Intoxicated

Глава 1

Днес е облачно, а аз трябва да отида до Небесното скривалище, за втори път днес!Мразя да го правя. Отнема ми цялото свободно време. Докато вървях по калдъръмените улички си спомнях за времената, в които имах нормални приятели.Сега единствените ми връстници са другите магьосници от скривалището. С три думи ,,Мразя живота си,,! Той си беше провал, като изключим бойните ми умения.
Не си взех чадър и сега съм вир вода.Не си мислете, че като съм магьосница не ме вали дъжд. Размишлявах относно момчето, което харесвам-Джейдън.Не го познавам от училище, той живее в съседната къща. Той е просто човек и ако му кажеш какво съм аз, сигурно щеше да изпадне в кома за месеци наред. Небесното скривалище се намираше в Санта Моника, тоест на другия край на Калифорния, което ми харесваше поради причината, че мога да се мотам по улиците на града. На вид изглеждаше като изоставена църква и си беше такава, но само за обикновените хора. За нас имаше портал, който се отваря със заклинание. Мама ме извика по спешност, но за какво и аз не знам.
Ето го и него вторият ми дом! Преди не мислех, че някой може да мрази дома си, но сега вече и аз го чувствам, ако се брои.Заобиколих отзадната страна на църквата, която си беше огромна, посегнах към ,,изправната си  от дъжда чантичка,, и извадих парче пластмаса. Това ми беше приспособлението за магии, не не е пръчица, знам как изглеждат те, а това е по-скоро като филийка хляб. Затворих очи и казах заклинанието на глас. Пред мен се появи синя мъгла и жълти искри и аз моментално се озовах в втория си дом. В него мама седеше на канапето срещу директорката. Видимо притеснена. Затичах лекичко към нея и седнах на празното столче.
-Защо ме извика?Какво е станало?
-Успокой се, миличка! Всичко е наред, просто днес е годишнината от създаването на Скривалището и ще има юбилей.Така разбрах...или беше нещо друго...
-Мамо, защо не ми каза първия път, когато дойдох? Трябваше да стана вир вода, за да ми се обадиш!
Защото нее, тук не трябва да се влиза сух, нали така?
-Не, не е така скъпа! А и аз не знаех, че си била тук.
-Мамо това първото беше реторичен въпрос. Няма значение.
Станах от стола и отидох да облека ,,работните,, си дрехи, които бяха един бял потник и сив анцуг.
Почудих се защо днес имаше юбилей. Обикновено е по средата на лятото, а сега въобще не е този топъл сезон. Разгрях си мускулите и застанах пред един манекен от гума. Точно насочих стъпалото си пред лицето му и някаква ръка ми хвана крака.Това беше доста познато за мен лице, а именно Ерик.Най- добрият ми приятел.
-Знам за какво си мислиш.Не наистина няма никакъв юбилей. Майка ти пак не е разбрала.
-Определено си мисля за теб, когато се къпеш! И недей да ѝ се сърдиш!- пошегувах се разбира се, нямаше да си помисля точно това. Той беше висок, рижав и имаше тъмни очи, които блестяха. Запознахме се с него, когато мама ме доведе тук за първи път.Ерик бе с една година по-голям от мен. И не беше за изпускане, но не и мой тип.
-Не е време за шегички, Бейнс!
-Брей много си кисел днес!- казах аз като продължих с хватките върху гумената статуя.
-Не разбра ли? Юбилейус е нападнал Земното и Подземното скривалище!
Попринцип, да ние магьосниците имаме три вида скривалища.Подземно, в което се намират всички кралски особи, обучаващи се за магьосници Земно, в което са по-напредналите
и Небесно, в което са най-големите нехранимайковци.Всяко едно скривалище се намираше в някоя крайна точка на Калифорния. Според картата трябваше да има четири, но засега знаем само тези. А този Юбол...Юбил...Юбилейус си нямах и представа кой е и какво иска.
-Ние с теб, Чарлс и Моника сме към  Земното!- каза той и се запъти нанякъде
-Оо, Боже!-отвърнах под носа си аз, но знаех, че не ме е чул.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Надявам се да ви е харесало! Съжалявам за правописа и граматиката.❤💥👌