Hardly Intoxicated

Втора част

Краката ми удариха манекена поне още три пъти, докато усетя, че трябва да спра. Усетих как Моника ме приближаваше постепенно. Никога не е могла да ме понася, защото смята че имам тайна връзка с рижавия. Когато вече беше стеснила разстоянието помежду ни се обърнах към нея и я погледнах в очите. Тя беше скръстила ръце пред гърдите си и ме погледна надменно. Черната ѝ коса леко се полюшваше, вързана на опашка.
-Е, какво ще правим с Юбилеюс? Разбрах, че ще ходим заедно в земното скривалище, така ли е?-Изпуках пръстите на ръцете си и ѝ отвърнах:
-За твое огромно щастие си е точно така-бях саркастична. Тя извъртя очи:
-Ерик ще е с нас също
-Кажи ми нещо което не знам-понечих да си взема бутилката с вода
-Просто казвам-Тя се отдалечи. Почувствах чувство на облекчение най-накрая.Отидох до съблекалнята да си взема телефона и вървейки на там слушах песните които директорката винаги пуска. Балади от 90те години. Забързах крачка защото вече ми се повдигаше от тази музика. Отворих вратата и за да стигна до моето гардеробче трябваше да премина през Юлия. Тя беше интересна жена...беше обемна и...интересна...Ароматът който се разнасяше от нея ме караше да си спомням какво ядох преди да дойда. Най-накрая стигнах до гардероба където ме чакаха останалите с които ще изпълнявам мисията си. Ерик ме погледна
-Лидия!-каза той с нисък глас
-Здравейте отново. Какво чакате тук?-попитах посягайки към дръжката на гардероба
-Чакаме те-Моника се обади
-Защо не ми каза когато се видяхме преди малко?-Бях учудена
-Не сме се виждали, Лидия-Отвърна тя още по-учудена.Погледнах нея после него. После пак нея
-Бъзикате ли се с мен?-размахах ръка пред лицето си.Те вече не гледаха мен а нещо отзад. Преди да успея да се обърна чух писък, после още един. Когато вече бях с лице към това което беше зад мен ми се стори колко добре си бях когато си ме валеше дъжда и бях вир вода далеч от шибаното скривалище...