❌ BFF ❌

(ू•ᴗ•ू❁) 2 (ू•ᴗ•ू❁)

Главата ме боли. Къде съм? Последно си спомням ще излизах от училище. Огледах се и разбрах, че съм в лекторския кабинет на училището. Кой ли ме донесе тук? Опитах се да стана, но ми се зави свят и пак легнах. След няколко минути дойде лекар.

- Добре ли си? Как се чувстваш?

- Малко ми се вие свят иначе съм добре.

- Това е нормално. Ударила си си главата. Малко си почини и после може да тръгваш.

- Добре. Благодаря.

Лекарят си тръгна и аз останах пак сама. Дали SooRa ми е звъняла? Взех си телефона, за да проверя, но нямаше нищо. Нали бяхме уж най-добри приятелки. Поне можеше да ми пише.
Беше почнало да се стъмнява затова станах и тръгнах към вкъщи. Когато излезнах от сградата започна да вали дъжд. Само това ми липсваше. Сега как ще се прибера. Отдалеч идваше една черна кола. Дали да помоля шофьора да ме закара. Преди да го дообмисля колата спря пред мен. Прозореца се отвори и отвътре се показа момчето от сутринта.

- Ти?! Какво търсиш тук по това време? - попитах аз учудено.

- Сладурани като теб не трябва да се мокрят под дъжда. Качвай се ще те закарам до вас.

- Да бе. Откъде да съм сигурна, че няма да ме закараш някъде другаде.

- Къде другаде мога да те закарам?

- Незнам. Може да искаш да ме изнасилиш.

- Да ти изглеждам на такъв човек?

- Да. Аз не вярвам на никого повече.

- Защо?

- Ще престанеш ли да ми задаваш въпроси? Предпочитам да вървя под дъжда така няма да ме виждат, че плача. - казах и си тръгнах.

Сълзите пак почнаха да се стичат по лицето ми. Защо не мога да спра да плача? Защо когато се доверя на някого този човек ме наранява? Толкова ли лесно се доверявам? Знаете ли от какво се нуждая сега? От една топла прегръдка. Искам някой да ми каже, че всичко ще се оправи, че никой повече няма да ме нарани. Имам нуждата да си излея душата да разкажа всичко на някой, но не мога. Защо не мога да споделям чувствата си? Защо не мога да съм като всички други?

Бях до река Хан. Дъжда беше спрял. Затова реших малко да подишам малко чист въздух. Искам да се освободя от мислите си поне за малко. Седнах на земята и си затворих очите. Тази река винаги ме успокояваше. Изведнъж усетих една ръка на рамото си и се стреснах. Отворих очи и пак видях това момче.

- Пак ли ти? Да не ме преследваш? Какво искаш от мен?

- Ей... По-полека с въпросите. Не те преследвам спокойно. Просто искам да разбера защо си разтроена.

- Защо ти е да разбираш?

- Мога да ти помогна. Поне така мисля.

- Ние дори не се познаваме. Как мислиш да ми помогнеш?

- А да аз не ти се представих. Аз съм Shin SeGi. А ти трябва да си Kang RaeJin, нали?

- От къде ми знаеш името?

Харесва ли ви? Според вас дали RaeJin крие нещо? Защо страда толкова? Горе сложих песента с помощта на която написах главата.