Ендорфин.
Допамин.
Александрин Дюфо.
Малката шоколатиерка влиза под кожата на хората така непринудено и умело, както приготвя своите неустоими петифури.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Валеше. Валеше силно. Красиво. Валеше от толкова много време, че Сам започна да пресмята, колко точно би бил дълъг животът на една обикновена тухлена сграда, ако вали така всеки ден.
Кофата в средата на хола й се пълнеше толкова стремглаво, че се налагаше на всеки два часа креативният ум на милата шоколатиерка да намира приложение на тази дъждовна вода. Сам не беше от хората, които биха хвърлили нещо на вятъра току така. Не обичаше да заносва и дъждовната вода. Последния път когато валеше толкова силно, тя свари водата и опита да се изкъпе с нея, защото уж беше чела някъде, че било благоприятно за кожата.
Този път, реши да й намери друго, може би по-реалистично приложение.
Александрин Дюфо, обичаше да гледа готварските канали за развлечение. Едно от любимите й предавания не се заснемаше в ..кухня. Водещият пътуваше по света и попиваше от кулинарните тънкости на всяко едно кътче, в което стъпеше кракът му. Впрочем, името на този прословут нейн идол е не кой да е, а Орниск Арапие. Но за него ще чуете по-късно. Разбира се, Сам бе запомнила най-ясно посещението му в Африка. Питате се защо? Не не беше дивият лов, от който зависеше животът на повечето африканци, нито пък традицията им да се молят на животното преди да го убият, за да стане по-вкусно и крехко. Сам запомни самият метод на готвене стъпка по стъпка.
В този момент в очите й се появи онова пламъче, което се прокрадваше там всеки път когато притежателят му роди още някоя гениална идея.
- Първо одирате кожата на животното, - прошепна си тихо Александрин - След това.. го потапяте в прясна дъждовна вода за 6 минути и половина - тази стъпка от рецептата я чуха може би два или три етажа над и под апартамента й.
Гласът й още отекваше в стените, когато Сам вече беше затръшнала вратата отвън. След секунди се върна да си вземе портмонето.. после и ключовете.
Разказва на приятелите си, че й е отнело само около 10 минути да си избере подходящото месо за този специален случай, но истината бе, че се върна след час и половина.
С широка усмивка, почти като на невменяем, какъвто беше и погледът й в този момент, Сам затвори входната врата, постави бавно и доста по-спокойно ключовете в панерчето и пристъпи с лека танцова стъпка към своето царство - кухнята!
- Потапяте в прясна дъждовна водаа, - повтори си тя, но този път доста по-дяволито, докато връзваше престилката на кръста си. Естествено, физиономията й не се бе променила от момента, в който прекрачи прага на апартамента си.
Отмерено количество дъждовна вода вече се помещаваше в една от най-скъпите тенджери на Сам. Тя внимателно постави месото в съда. Бе решила да се изправи пред предизвикателството на всяка домакиня - телешкото!
На въпросът "защо":
"Знае ли човек, може пък дъждовната вода да е решението на този така екзистенциален проблем, наречен "телешко месо"!"
