Ендорфин.
Допамин.
Александрин Дюфо.
Малката шоколатиерка влиза под кожата на хората така непринудено и умело, както приготвя своите неустоими петифури.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
25 май
9:35ч. - СВАТБА!
Огромни кафеви очи се втренчиха в тавана!
Ох, Господи, как можах точно днес да се успя така!?
Една протегната ръка към нощното шкафче и будилникът тутакси се озова на новото "сутрешно килимче" като, че ли по навик; очите й се свиха затаено, очаквайки неприятният трясък от чупещ се циферблат..
Ха! Казах на Мериян, че 50$ за килимче си заслужават! От къде иначе щях да намеря излишни 250$ за нов будилник? - хитра усмивчица се прокрадна по лявата буза на Сам.
След 15 мин. нямаше и следа от пребиваване в спалнята. Нора винаги се е удивлявала на тази организираност.
" Как ЗАБОГА ти остава време да приведеш леглото си в толкова прилежен вид рано стурин, въпреки че знаеш, че си се успала? Освен това, ( драматична пауза с размахващ пръст) пристигаш винаги на време и изглеждаш все едно си отделила поне час за външния си вид! Как, Александрин, как?! - и винаги следваше присъщото за Нора, леко удряне по рамото с върха на показалеца!" Сам се усмихваше гордо и не казваше нищо.
Докато се удивляваме на експедитивността на Сам, любимият звук на всеки пристрастен към кофеина вече озвучаваше кухнята - кафемашината! Докато чака сладката си доза, Сам майстореше бърза закуска, която често пропускаше да се озове в чинията, а някак скришно летеше направо към устата на Сам; странно от кого се криеше всеки път.
Максуел правеше сутрешните си осморки в краката й, извисил стремглав поглед към дейността, която Сам така скришно извършваше. Може би точно от него се крие. За него някакси бе непонятен момента, в който Сам похапва, а неговата паничка все още стои празна. Така или иначе борбата бе загубена - той вече я беше видял. Това означаваше още 2 минути в обслужване гастрономическите нужди на принц Мър-Максуел. Той бе единствената доволна душа в случая, но пък щастието му бе способно да се разлее до незнайни граници. Моментално заразяваше Сам, тя го предаваше на Андрю и Жосефин, а те на клиентите. Впрочем, нищо чудно самият Максуел да е първородната причина за имиджа на "Le petit France". И наистна, хората не ги посещаваха само заради вкусотиите по рафтовете, но и заради тази, така нестандартна атмосфера, която цареше в сладкарничката.
