Александрин

Малки принцеси

Утрешният ден беше много специален. Най- добрата приятелка на Сам – Елинор, се омъжваше за най-голямата си любов, нещо, което, за съжаление, Сам не виждаше в близкото си бъдеще. Въпреки това, тя беше толкова вманиачена в тази сватба, че на моменти пропускаше факта, че тя не беше нейна. Това бе и причината, поради която Сам нарина куп пари за сватбената торта на Елинор и Джошуа; все пак Нора си бе спечелила най-съкровеното място в сърцето на Сам.

Двете бяха правили доста пакости в детските си години. Дотогава малката Александрин не се беше сблъсквала с често срещаните проблеми, присъщи на социалния живот като цяло. Имаше доста приятели и несъмнено беше най-щастливото момиче в квартала. Сам беше далеч от мисълта, че тези приятелства може да се дължат на факта, че семейството й бе заможно. Заможно до такава степен, че голям процент от финансите в училището на Александрин идваха от спестовната сметка на г-н Дюфо – бащата на Сам.

Като цяло, родителите на Александрин вложиха всичко, за да могат д анаправят живота й идеален - дори котката й - Шенин разполагаше със собствен мини замък. Това се оказа като магнит за съседските деца, които в последствие се навъртаха в дома на семейство Дюфо почти всеки ден. Имаше само един неспокоен ум под този покрив, който не намираше покой вечер..

....

Тогава Бернар Дюфо имаше проблеми с бизнеса си и за първи път от толкова години нямаше представа как да излезе на повърхността невредим.

Дюфо държеше областната печатница и спокойно можеше да се каже, че беше достигнал ниво на монопол в тази област. Заслепен от властта и парите си обаче, той бе започнал все по-малко и по-малко да обръща внимание на малките проблеми, които верният му помощник Крисчън се опитваше всячески да му покаже. За него г-н Дюфо беше като баща и не можеше дори за миг да си представи рухването на тази така наречена империя, а с нея и рухването на г-н Дюфо.. а с него .. и това на малката Александрин..

Той обичаше това малко момиченце! Само тя успяваше да сгрее сърцето му с една такава, ту дяволита, ту ангелска усмивчица. Сам беше най-голямата слабост както на Бернар Дюфо, така и на Кръсчън. В свободното си време двамата често й строяха импровизирани замъци и играеха с нея на „Принцеси и дракони" до късно. А когато към полунощ майка й ги смъмряше, те леко се побутваха с лакти и се кикотеха. Привързаността между тези три души беше по-стегната и от най-сложният възел на градския рибар!

Смъртта на Бернар Дюфо бе първата, най-горчива глътка кафе, която постави началото на новия живот на Александрин. "Слава богу, че сме създадени само с две ръце!" Това повтаряше Сам няколко години след смъртта на баща си. Тези думи рисуваха нейното разочарование доста красноречиво. Всъщност, дори буквално. След всичко, обръщайки се встрани, Сам видя само Кръсчън, чиракът на баща си в ляво до себе си и Елинор, придържаща дясната й ръка. Това беше. Никой друг.

Ето защо, утрешният ден бе толкова специален и ето защо тортата трябваше да стане перфектна! Та едва ли Елинор смята да се омъжва повторно и да помоли Сам да й направи още една 5-етажна торта!

.....