Александрин

Втория рафт от дясно

Сам все още не беше завършила тортата, а сватбеният агент трябваше да пристигне в сладкарницата до час. В ума й цареше хаос и, за съжаление, бе рефлектирал върху кухнята й. Сега, тя единствена знаеше къде се намират всички сурови съставки, заготовки, тигани, форми и тн. Жосефин и Андрю просто стояха в страни и се грижеха за безопасността на Сам, по време на това "сюрреалистично приключение". Това беше най-доброто и може би единственото, което можеха да направят в моменти като този!

Кокосовите стърготини бяха на привършване, но Сам не пестеше от тях. Тортата трябваше да бъде перфектна.

Пинк! Таймерът на печката звънна – бадемови сладкиши.

 - О, Господи, съвсем забравих за тях!

Мисис Вю наистина разчиташе на тези сладкиши. А и все пак, децата от дома обожаваха "Le petit France"! .. дали заради безплатния лешников крем или заради безплатните седмични карамелчета, децата бяха луди по Александрин и нейния малък захарен рай на ъгъла на "De'l'Arc" и "Moustier"

Да, малчоганите от „Макдонълд" обичаха карамелчета и то безспорно. Имаше само едно малко момиченце от стая 256, което рядко пристъпавше прага на сладкарничката на Сам – Пеги.

Родителите й бяха починали при катастрофа, когато я оставяли да преспи при приятелка. Пеги никога не спря да чувства вина, въпреки всички психолози и специалисти, при които ежегодно я водеше мисис Вю.

Педингтън Уилсън беше на не повече от девет годинки. Косата й беше сияйно руса, в чиито къдрици светлината се отразяваше почти като в огледало. Може би това беше тайната на ангелското й изпъчване. Всички я познаваха като слънчевото момиче, дори и да не виждаха усмивката й често.

Имаше само едно нещо, което връщаше усмивката на Пеги. Това бяха кокосовите петифури в "Le petit France". Имайки предвид слабото търсене на тези петифури, Сам не спираше да се чуди, с какво точно, само и единствено тези малки сладкишчета са препдочитани от небцето на малката Пеги. Пред очите й се разстилаха морета от всякакъв шоколад, във всякакви форми, примесен с всевъзможни вкусотии, но Пеги не бе подвластна на всички тези изкушения.

Още от момента в който за първи път видя Педингтън, Сам усети някакво неизвестно досега, топло, гъделичкащо чувство, което и до ден днешен я изпълва при всяка тяхна среща, макар и кратка. И понеже беше упорита като магаре, Сам продължи да приготвя кокосовите си петифури, въпреки че преди няколко месеца беше твърдо решена да освобди втория рафт от дясно, точно където стояха те. Трябваше да разбере какво се случва в главата на това малко и така мълчаливо русокосо момиченце и може би тези петифури бяха ключът към тази загадка.

Ето затова, колкото и сърдити погледи да плучаваше от двамата си помощници, Сам бе запълнила почти цял един хладилник с кокосови петифури.

Ако само това предизвиква усмивката на този ангел, то ще продължавам да го правя, ако ще и да запълня цялата сладкарница с петифури! Все още не мога да ви вдигна заплатите, но поне мога да се опитам да помогна на това момиченце!" - заявяваше Сам при всяко изразено недоволство по личния й казус.