BTS: One Shots

Ви

Звънецът за започване на час би. Дразнещият му звук се разнесе из училището, сигнализиращ на учениците, че тяхните смъртни врагове се насочват към тях, носещи или проверени или непопълнени тестове. Всички ученици влязоха в класните си стаи, чакайки присъдите си.

Но клас 12-а не бяха от тихите. Бяха се разделили на групички говорвейки си високо. Днес ще се запознаят с новата си 'жертва'. На класния им ръководител, вече бивø, нервната система отдавна беше съсипана. Горкичкият човечец, още малко му трябваше за да му издадат и жълта книжка. Но както и да е. Независимо, че се бяха разделили на групички помежду си, когато се наложи да изкарат някой учител от кожата му бяха учудващо единни. Само където не знаеха какво ги очаква.

^.^ ^.^ ^.^

Младата учителка вървеше грациозно, с бързи крачки по коридора. От опит знаеше винаги да очаква най-лошото, когато и' предстоеше среща с нов клас. Затова не беше нервна за предстоящото запознанство.

Преди да приеме работата предложена и' от директора на училището беше попитала какво се е случило с учителя по математика. Отговорът беше повече от фрапиращ, но не я изненада ни най-малко.Тя разбра, че предшественикът и' се е пенсионирал на четиресет и седем години и редовно посещава психолог. Скоро смята да се изнесе от Корея със спестените си пари, като е препоръчал на дъщеря си да се откаже от идеята за раждане на дете. А ако пък реши да си има дете, да не се показва пред очите му с него.

Е, все пак от осемнайсет годишни тинейджъри с бушуващи хормони не може да очакваш внимание и заинтересîваност, особено по математика.

Учителката не усети кога стигна до класната стая на новия си клас. Тя посегна към бравата и я натисна надолу, отваряйки врата. Влезе във стаята незабелязна от учениците. Беше толкова шумно, че никой не чу как врата изкърца при отварянето. Нещото което привлече вниманието на всички в стаята беше тракането на токчета по пода. Изведнъж всички притихнаха, виждайки красивата жена пред себе си, следяха я с поглед сякаш, преценявайки всяко нейно движение. Търсеха страха в поведението и очите и'.

Само че едно от момчетата веднага разпозна новодошлата учителка.

- Ви?! - Тя го погледна, усмихна му се дружелюбно и до там.