Pandora's Chronicles

Пролог

Тя седеше сама в снежнобялата стая. Стаята беше напълно обикновена с бели стени, едно легло в ъгъла, бюро до него и гардероб до вратата. Помещението няма телевизор или някакви високотехнологични предмети. Въпреки просто обзаведената стая момичето не се оплакваше, не че можеше. Никога не е имала възможността да изрази лично мнение. Не, защото и беше забранено просто не е имало такъв случай. Няма как и да има, защото тя беше сама, родителите и отдавна бяха напуснали този свят. Майка и беше починала при раждането и, а баща и се беше пропил и рано или късно алкохола го погуби. Не и липсваше баща и, защото не го беше грижа за нея и дори не беше сигурна дали знае ,че съществува. Отнасяше се с нея като прислужница, но понякога и липсваше майка и. Въпреки, че е нямала възможността да я срещне винаги се беше чудила каква е била или какво щеше да бъде, ако е жива .Дали баща и щеше да бъде същия, не го обичаше , но го съжаляваше. Никога не получи възможността да разбере дали винаги е бил такъв или е станал в последствие след като майка и е умряла. Не разбра дали я е обвинява за това и е причината ,за да се отнася така с нея или просто не е искал дъщеря. Но това беше в миналото така или иначе тези нейни мисли отдавна вече не я тормозеха, те бяха изчезнали. Единственият спомен за някой от двамата беше самото и съществуване на този свят. Както и да е стига сме разказвали за миналото и да се върнем докъдето бяхме.     Така... тя седеше сама в бялата стая. О, забравих да спомена , тъй като имам краткотрайна памет името и. Името и е Корделия. Стига празни приказки за момента сигурна съм , че вече искате да започна. Сега... Ще Ви разкажа историята и. Слушайте внимателно или по- скоро четете. Започвам...