Pandora's Chronicles

2

Така Делия ги видя при дървото. Загледа се в тях като се опита да разпознае някои от лицата. Все пак можеше да се нейни съученици, но не беше виждала никого от тях в някои от часовете си или в училище. Мислеше си тогава какво правят тук.

*???'s POV*
Към нас се приближаваше едно момиче. Тя изглеждаше на нашата възраст. В ръката си държеше торба с покупки. Чудех се какво прави тук по това време. Обикновено хора не идват тук, а и тя не ми изглеждаше позната. Изведнъж чух един от приятелите ми да казва:
-Какво правиш тук?
Момичето се стресна и измънка нещо подобно, че не е знаела , че има хора тук.
Тогава реших да я попитам:
- Не си знаела, че има хора тук. Тогава трябва да знаеш това място , следователно си била тук преди.
Тя ми отговори:
- Да познавам това място и съм идвала тук преди. Вие явно знаете за него.
Същият мой приятел, който първо я заговори ѝ отговори:
- Това е нашето място идваме тук всяка вечер.
Една от моите приятелки му се скара и ядосано каза, че не е трябвало да ѝ казва това. Отново аз заговорих:
-Е като знаеш, че идваме всяка вечер тук мисля, че е редно и ти да ни отговориш.

*Корделия's POV*
Добре вече започвам да се дразня. Тези хора не стига, че се  държат грубо, но си мислят, че това място е тяхно. Както и да е отговорих на въпроса:
- Аз също посещавам това място доста често.
Тогава момичето, което се скара на момчето, защото ми е отговорил ме попита:
-Тогава защо не сме те виждали преди. Няма как ,ако казваш истината за това,че си идвала и никого от нас да не те е виждал.
- Няма как да сме се виждали, защото аз идвам всяка сутрин тук.
Някое от момчетата:
- Значи учиш тук, нищо чудно че не сме се виждали. Не ми изглеждаше позната още в началото.
- Да уча тук, но и аз не съм ви виждала преди. По отговора, който ми даде да разбирам, че не сте от това училище.

*???'s POV*
- Да ние сме от съседното. Как ти е името.
Знаех,че няма да ми отговори, тъй като сме непознати. И не изглежда на типа момиче, което ще каже името си на някакви странници.
-Корделия.
Приятеля ми, който първо я заговори:
- Какво???
- Корделия. Е името ми.
Не смятах, че ще каже името си.
След това Корделия каза:
-Казах ви името си. Мисля, че ако имате някакви маниери би трябвало да ми кажете и вие вашите си.
Приятелят ми, който я заговори:
- Джейсън.
След това една от приятелките ми:
- Лилиан.
И всичките ми приятели започнаха да си казват имената:
- Мелиса.
- Кейтлин.
- Даниел.
- Коул.
- Андрю.
- Марк.
- Сам.
- Нейтън.
Ах приятелите ми са просто. Казват си имената просто така на момиче, което тукощо срещнаха. Както и да е явно и аз трябва ада си кажа моето.
- Аѝ.

[А/N]: Хахахааа. Сигурна съм, че не очаквахте да е момиче и сте си мислели, че е "него". Първоначално и аз смятах първо с него да говори, но след разговор с една приятелка си промених мнението и реших да го направя така. Очаквай още изненади. Също си мислех Делия в тази глава да не е толкова разговорлива, но отново си промених мнението. Имам много идеи за това очаквайте всичко.