Pandora's Chronicles

1

Беше съвсем обикновен ден за Корделия. Извърши сутрешната си рутина и тръгна за училище. Тя ходеше пеша, тъй като училището беше на 5 мин. от дома ѝ. Както си вървеше изведнъж спря. Чудите се защо спря... Ще ви отговоря. Точно пред двора на училището имаше величествено черешово дърво. Тя спираше всяка сутрин пред него и го гледаше за определен период от време. Не знаеше защо, но не можеше да влезе в сградата без да погледа дървото. Нашата героиня най- накрая влезе в сградата и се запъти към класната си стая. Отвори вратата и веднага беше посрещната от строгия поглед на учителя си по чужд език:
-" Госопожице отново закъсняхте. Вече ми е писнало от вашето поведение за това просто седнете на място си и не пречете на класа".
Не ,че нашата героиня, ако не изпълни тези изисквания някой ще я забележи. Съучениците ѝ както всяка сутрин не си направиха труда да я погледнат. Не си мислете че героинята ми е някаква бунтарка и нарочно закъснява винаги. Просто както Ви разказах по-рано, тя имаше навика да се любува на дървото и не осъзнаваше времето как минава. И така все пак седна на мястото си, което е 2-то на 3-та редица. И започна да гледа през перваза на прозореца до нея. Както Ви казах, тъй като никой не я забелязва няма смисъл да участва в час. Но не си мислете ,че  е лоша ученичка. Всъщност е така се, но на входния изпит имаше най-високият резултат. В подследствие просто, когато имаха тест не попълваше на листа нищо друго освен името си. Затова получаваше слаби оценки. Разбира се , го прави, защото дори отново да има най-високите резултати пак ще е невидима. А и защо да учи ли да не като никой няма да я похвали или да и се скара. Затова предпочиташе да не прави нищо. Както и да е , докато ви разказвах тези неща часа на Корделия свърши. Започна другия и скоро стана обяд, който бързо приключи. Училището имаше закусвалня, но тя не обичаше да се храни там. Така за този учебен ден не бях предвидила да стане нещо интересно за това ще прескоча разказването на другите часове. Така учебният ден завърши и Делия се прибра вкъщи. Седна на бюрото си и започна да рисува. Обичаше да рисува и беше добра в това, но не го знаеше и нямаше как, тъй като нямаше кой да ѝ го каже. Часовете бързо се изнизваха, а тя продължаваше да рисува. Стана време за вечеря, но продълажаваше с заниманията си. Героинята ни след време огладня да не забравяме, че и тя е човек. Отиде до хладилника и го отвори, но в него нямаше нищо освен сигурно вече вкиснало мляко и стара консерва с риба тон. Корделия въздъхна и затвори вратата на хладилника. Знаеше, че трябва да излезе навън и да отиде до магазина, защото както вече знаем тя е човек и трябва да яде. Взе си горнище, с което се наметна все пак е късно вечерта и по това време е хладно, въпреки че през деня времето беше много топло. Забравих да спомена, че сезонът е пролет. Мисля, че някой от вас могат да се досети от черешовото дърво, но ако не сте вече знаете. Отново, докато Ви говорех тези факти, които някои от вас могат да сметнат за ненужни. Делия влезе в магазина и напазарува. Ще ви оставя Вие да си представите какво е купила. Надявам се докато четете това да огладнеете както мен докато пишех това. Докато се прибираше реши да се отбие при дървото. Когато стигна там видя вече, че има хора. Учуди се, тъй като по това време не излизат хора. Също защо са тук. Такива мисли се въртяха в главата ѝ. При дървото бяха седем момчета и четири момичета. Да... Следва продължение.

[А/N]: Така смятам тук да спра. Някои от вас може да ме мразят заради това, че спрях точно когато ги видя, но така искам. Ако още не сте разбрали 11 човека, които видя са "те", ако не разбирате "те" това са хората от резюмето. И да не забравяме, че едно от 7-те момчета е "него"... Някои от вас може да са се почудили или, ако не са ето все пак искам да Ви кажа. Не искам да избирам вместо Вас , защото всички имаме различен вкус за това Ви оставям Вие да си представите как Корделия изглежда. За това именно не споменах как изглежда не си мислете, че съм забравила.  Както учителката ми по български и литература каза през днешния час: "Мъдростта се придобива чрез страдание" , така че няма нищо лошо да страдаме, защото според нея ще поумнеем. Не го е казала по този начин, но така прозвуча. Казвам това с мъдростта  страданието,  защото като сте забелязали Делия е депресирано момиче и е преживяла доста неща. И въпреки ниските и оценки те е имала най-високия резултат на входния изпит. Затова това ,което каза учителката ми се отнася точно до Делия, но едва ли е имала предвид това.