Беше полунощ. Град номер 12 спеше. Някога градът бе имал друго име, но то беше отдавна забравено. Откакто хората населиха и другите планети, градовете станаха твърде много и просто им даваха номера. Град номер 12 беше един от малкото градове на Земята.
Всичко тънеше в нощния мрак, единствено неоновите реклами хвърляла топла лилава светлина по сивите улици. Последните совалки се движеха безшумно като призраци, трите луни на небето бяха кръгли, сякаш начертани с пергел, а нощното небе- като нарисувано с водни бои.
Едно момче включи компютъра си и лицето му се освети от светлината на екрана.
В другия край на града едно момиче се събуди...
YOU ARE READING
Виртуална Реалност ( Virtual Reality)
Science FictionГодината е 2937. Има хора на всички планети в Слънчевата система, открити са нови галактики, а границата между видеоигрите и реалността отдавна е прекрачена... 19- годишната Лорна започва да играе забавна, но много съмнителна компютърна игра. Възмо...
