Виртуална Реалност ( Virtual Reality)

17 глава- Таблото

- Роза? Константин?- запелтечи Лорна, когато ги видя пред портала. Те обаче не бяха сами. В ръцете на Роза имаше едно малко вързопче, което тя галеше нежно по главата.
- Ани!- възкликна жената и я прегърна силно, като се стараеше да не изпусне вързопчето.
- Какво правите тук?- попита радостно Лорна- Какво е това?
Константин и Роза се спогледаха, сякаш известно време се колебаеха дали да им кажат, но след минута- две Роза прехапа устни и прошепна:
- С Константин станахме родители...
- Имате дете ли? Това е прекрасно!- усмихна се Антъни и им стисна ръцете
- Поздравления!- обади се Марина и сините й очи светнаха. Лорна се вгледа в тях, но бързо свали поглед.
- Малко след като вие тръгнахте, разбрахме, че собственикът на Розовата лагуна има нужния пауър- ъп, с който можем да имаме дете!- каза Роза
- Търсихме навсякъде. Не са останали почти никакви в цял Dreamland! Собственикът сигурно го е спечелил на хазарт- обясни Константин
- Ами вие- захвана жената- нямаше ли да минете през портала в Града на мъглата?
- Имахме леки, така де, затруднения...- прокашля се Антъни и им даде да разберат, че не му се говори за това
- Коя е младата дама?- усмихна се чаровно Константин, поглеждайки към Марина.
Тя му се представи, като не забрави да спомене, че морячка се е родила и морячка ще си умре и двамата проведоха задълбочен разговор за корабите, а Константин й каза няколко трика за шиене на платна.
- Това е много интересно, но може би вече трябва да тръгваме. Нека не задържаме Аничка- прекъсна разговора Роза
- Ами те така и така са тук. Защо да не тръгнем заедно?- предложи шивачът
- Чакайте- погледна неразбиращо Антъни- и вие ли ще минавате през портала?
Двамата го погледнаха някак виновно и Константин пророни:
- Господарю, животът ни в Двореца от облачен прах беше повече от прекрасен, но има едно нещо, което ни липсваше. Виждате ли, започнахме да играем с надеждата, че можем да станем родители в играта. Сега, след като това се случи, вече можем да се върнем у дома и бъдем родители и в истинския живот!  Благодаря Ви за всичко, което направихте за нас, но нашата игра...вече приключи.
Изведнъж лицето на Антъни пребледня и в очите му се изписа такава тъга, че сърцето на Лорна се сви само като погледна в тях.
- О, не- въздъхна Антъни- много съжалявам.
- Какво има, господарю?- попита притеснено Роза
- Не можете да отнесете нещо, създадено в играта, в реалния живот. Вие ще минете през портала, но докато стигнете до другата страна, детето ви ще се е превърнало в прах...
- Не- простена жената и прегърна още по- силно бебето- Не, не е възможно.
Константин застана близо до нея и тя опра челото си в неговото, а няколко едри сълзи се търкулнаха по бузите й.
- Няма ли друг начин?- за учудване на всички, това беше Марина- Не може да няма друга опция.
- Има една- каза Антъни и прикова погледите към себе си- но тя е направо налудничева. Може да се отвори едно табло, в него има лампа и голям бутон. Всеки път, когато някой влезе в играта или излезе, лампата светва. Когато лампата светне, някой трябва да натиска копчето. Така всичко, пренесено от играта в реалността, няма да изчезне. Но това означава някой да остане тук завинаги и никога да не спре да натиска копчето, което е пълна лудост и...
Докато Антъни обясняваше, Лорна вече беше успяла тихо- мълком да влезе в менюто на играта и да намери таблото. Тя го погледна с някакъв налудничев пламък на смелост в очите и заяви:
- Аз оставам!