Казвам се Хана. На 19 години. Ето ме и мен...
А това е Ън Би...
Най-добрата ми приятелка. Заедно тренираме модерни танци, но преди това гимнастика. Колкото мен е. Обичаме да пеем и да откачаме с приятели.
Днес сме на тренировки в залата.С Ън Би ще се чакаме на спирката защото нея ОТНОВО я мързи да дойде до нас.Въпреки че си е овца си я обичкам.Взех си мешката за тренировки и заключих.Тръгнах към спирката.След пет минути виждах Ън Би.
Аз: Ън Би!!!!
Ън Би: Онни!!!!
Аз: Хайде да седнем че се изморих!
Ън Би: Мързел!Е нищо на мен ми се спи!!!
Аз: На тренировки сме хайде по-живо!-седнахме до едно момче с кафява коса.Бяла блуза на GUCCI и сив анцунг.Беше сладък.
Автобуса дойде.Момчето се качи с нас.Аз и Ън Би седяхме прави защото нямаше места.Наближавахме завой.Държах се силно но паднах в някого.Отново момче с кафява коса и красиви очи.Ън Би както винаги гледа да ме изложи пред хората или по-скоро нейното е да покаже на хората че сме психично болни.Много луди неща сме правили заедно.А тя самата не искате да знаете.
Ън Би: Извинявай!Просто аз и приятелката ми сме много зле и ъм да!
Гледна точка на Чонгкук