Юнги още малко и щеше да се разплаче както никога до сега отиде до доктора и попита защо Ън Би не го помни.
Докторът: Виж моето момче приятелката ти може да не те помни защото или не те е обичала или ти постоянно си бил в мислите й и при сблъсъка тези спомени някак си да са изчезнали.
Аз: Ън Би ще се управи нали?
Докторът: Да обаче трябва да остане тук няколко дена.-ние влезнахме в стаята къдете бе Ън Би.
Майка й: Хана Ън Би ще дойде с нас.
Джин: НО ЗАЩО?
Баща й: Виж какво стана!Тя трябва да е на сигурно място!
Аз: Ами домът ви е сигурно място.Ако ще излиза ще излизаме двете а като е в дома си аз постоянно ще я гледам.-с Джин се молехме както никога до сега.
Майка й: Добре!Но ще звънните всяка вечер.Сега ние трябва да тръгваме.Да се пазите!-те тръгнаха а след тях момчетата.В стаята стояхме само аз Ън Би и Джин.
Ън Би: Защо днес онова момче се разстрои?
Аз: Той ти е гадже.
Ън Би: Гадже ли?!
Джин: Да!Вчера станахте гаджета а се обичате все едно с години сте заедно.Чонгкук е гадже на Хана.
Ън Би: Това го помня!
Аз: Джин тя помни това но как не помни Юнги?
Джин: Имаш ли техни снимки?
Аз: Чонгкук беше снимал видео когато Юнги предлага на Ън Би.
Джин: Тогава да дойде.-звъннах по най-бързия начин на Куки.
Аз: Ало Чонгкук ела сам бързо и не казвай на момчетата.Дори и на Юнги!
Куки: Добре!
Аз: Вземи си телефона!
Куки: Добре!
След няма и пет минути той дойде.
Куки: Хана ето ви!-той дойде и ме целуна.-Какво има?
Аз: Нали снима как Юнги предлага на Ън Би?
Куки: Да!
Аз: Дай си телефона!-дадохме телефона и Ън Би започна да го гледа.
След няколко дена
Днес е изписването на Ън Би.През тези дни момчетата идваха да я виждат.Юнги я гледаше само през прозореца.
Ън Би: Хана пак си се унесла в мисли!Хайде иначе пица ще видиш на куково лято!
Аз: Идвам идвам!
Куки дойде да ни вземе с колата.Аз и Ън Би седяхме най-отзад и се хилехме.
Ън Би: Аз не живея тук!
Куки: Ела първо в нас!-ние влезнахме а Ън Би започна да се оглежда все едно търси нещо.Качи се на втория етаж и отвори едната врата.Ние я следвахме като овце след овчаря!Влезна в една стая и започна да вика.
Ън Би: Знаеш ли как ми липсваше!Извинявай че...
Гледна точка на Ън Би
Влезнах в дома на Чонгкук и момчетата.Започнах да търся Юнги който си го спомних вече!През тези дни Хана и Джин ми разказваха всякасви неща за нас.Качих се на втория етаж и започнах да го търся.Влезнах в стаята в дъното на коридора.В нея беше Юнги.Той беше прав с черни дрехи.Аз му се качих на връта и започнах да говоря.
Аз: Знаеш ли как ми липсваше!Извинявай че...-той спря говоренето ми с целувка.
Юнги: Нищо няма да спре нашата любов!Ти винаги ще ме помниш и аз винаги ще помня теб!
