Behind you...(ЗАВЪРШЕНА)

3 Глава.Ридиян...

Тя отиде в задния двор и видя огромно същество което стоеше и виеше към пълната луна ,но в този момент видя Яна...Тя изпищя с всички сили а съществото изръмжа към нея изтича и я захапа..

Писъкът й събуди дядо й който видя че нея я няма и изтича навън с пушка...Щом върколакът го видя дядото го простреля с сребърен куршум в рамото...чудовището изскимтя и прескочи оградата и избяга в съседния двор и изчезна в тъмната нощ...

-Яна добре ли си?!-извика той като я прегърна.

Яна трепереше и плачеше от страх ,но беше спасена на време защото иначе щеше да е мъртва.От ръката й течеше все повече кръв...

По -късно тя беше вътре с превързана ръка а дядо й й разказваше че когато бил малък, върколак нахлул в горската къща й убил майка му а баща му му дал тази пушка преди смъртта си...

Яна продължавала да плаче и помоли някой да спи при нея защото я беше много страх..тя никога не е вярвала във върколаци и други чудовища, но сега не е същото...в селото се разнасяха слухове и легенди за върколакът...

Нощта мина, и Яна се чустваше добре и мислеше че вчерашната случка е била просто сън, но тогава видя бинта на ръката си...тя отиде при люлката на която се люляше когато беше дете ..Тя седна и леко се люляше...тя беше близо до оградата  в която беше издълбана малко сърце а от другата страна бяха съседите...

Тя затвори очи и потъна в мисли..

-Хей здравей!-каза й някой.

Яна се обърна и видя красиво момче на около нейната възраст зад оградата.Той имаше превръзка на рамото.

-Ъъъъ....Здравей..?-пита объркано.-Ти ли си ми съсед?...

-Да тук съм от месец защото не съм виждал баба и дядо от години.Аз съм Ридиян между другото и съм на 17.А ти си...?

-Аз съм Яна...и също съм на 17 ...аз съм от вчера тук.Тук съм защото нашите ме наказаха за едно нещо...не съм идвала тук от дете...

-Може ли да узная какво е това "нещо"?

Яна се натъжи и разказа цялата история без случилото се вчера...

-Гадно...не бъди тъжна и аз нямам много приятели...

-Да приличаме си.Е ,явно трябва да приема че си ми приятел...-засмя се тя.

-А...какво има на ръката ти?..-попита той.

Яна се притесни-не можеше да му каже и излъга че бездомно куче я е ухапало вчера...

-А какво е това на....какво се е случило на..р-рамото ти..?-попита тя избледнявайки забелязвайки бинта залепен  на рамото му...той ли беше върколака от вчера...не.. какво?!..не беше сигурна...

-А това ли.....-каза той пребледнявайки от притеснение-Аз...паднах от..една стълба  и се раних ...

-Трябва да тръгвам!-извика Яна тичайки с всички сили прибирайки се в къщата след това в стаята си...