Казвам ти довиждане...ще ми липсваш...ще ми липсва гласът ти,ще ми липсва званливият ти глас...
Ще ми липсва всеки ден да ме посрещаш с твоята сладка усмивка...
Ти вече ми липсваш...как можа да ме оставиш савсем сам на този свят....
Боли ме...болиме сърцето,защото те няма...
Защо го направи?...Защо се хвърли от онази зграда?...
Аз бях,нали?...Аз съм виновен за всичко...Ако просто не го бях направил...АКО САМО БЯХ ДО ТЕБ!
ТАКЪВ СЪМ ИДИОТ...
Попринцип не плача,но за теб плача в момента,прегърнал безжизненото ти тяло...толкова сладко и крехко,покрито със снежно бялата ти кожа...
"Обичам те,, "Не ме оставяй,, шептях в ухото ти докато стисках тялото ти...надявайки се ти да отвориш красивите си очи и да разкриеш прекрасните ти сини очи,пълни с радост...
Но сега...но сега аз трябва да ти кажа...довиждане...
Никога няма да те забравя...слънце...сбогом...
