Запомни...
Запомни мен,запомни вселите дни който преарахме...
Тъжните вечери,когато аз бях сама,защото ти беше с нея...
Знаех...аз знаех че ти беше с нея,когато не беше с мен...
Боли...боли ме,че ти не ме обичаш.
Боли ме когато кажеш "обичам те слънце,, и ме прегърнеш,но всъщност не си го мислел...сърцето ми се разбива на парченца при мисалта,че същите думи ги казваш и на друга...
ТИ СИ ДОЛНО КОПЕЛЕ...но те обичам с цялото си сърце...
Запомни ме,като човека който би умрял заради теб,като човека който беше на свадбата ти въпреки,че ми се късаше сърцето...
Запомни ме,като човека който стана кращелница на детето ти, което толкова много приличаше на теб...
Запомни ме,като човека който беше до теб когато женати почина,който беше до теб за да изплачеш тревогите си...
Обичам те!Цял живот те обичах!
И сега седя до гробати и плача...Не защото се самооби заради нея...а защото ми липсваш...
Липсваш ми толкова много!Искам и аз да дойда при теб...Но ти обещах,че ще се грижа за детето ти сякаш е мое...Обечавам ти,че ще разкажа на детето ви колко мили и красиви хора бяхте,въпреки че ме боли да го правя.Да му разказвам за красивата ви свадба,да му разказва за красивото му раждане,за топлите рожденни дни,защото бяхте вие тримата,а аз отстрани,но не се сърдя,нито ви мразя.
Защото те обичам...обичам те с цялото си сърце и дори сега те обичам още повече...
Запомни ме...моля те.
