My Daddy!

Глава 6

Г. Т. Н. Намджун

Излязох от стаята, оставяйки Джин да спи. Слязох на долния етаж да си взема нещо за ядене, докато чух входната врата да се отваря. Шуга влезе в къщата. Започна да вика и крещи, явно е загубил шалчето си.
- Кой ми взе шалчето! Къде е то?!- извика той.
- Шуга спокойно!- казах аз.
Опитах да го успокоя, но не се получи. Затича се нагоре. Беше доста разстроен и ядосан. Отправи се към стаята си. От там започнаха да се чуват викове и крясъци. Чу се звук от оглушителен шамар. Явно Шуга си е изпуснал нервите. Тичешком излезе от стаята и напусна къщата. След това някакво момче излезе със сълзи на очите и червена буза. Беше много разтревожен. Отправих се към него и го попитах:
- Какво стана?! Защо плачеш?
- Еми... Шуга се ядоса, защото му изпрах шалчето и...ме удари.- изхлипа той, докато ми отговаряше.- Не знам защо толкова се ядоса, но явно шалчето е било скъпо за него и се чувствам много гадно.
- Беше подарък от майка му, преди да умре.
- Преди да умре ли?! Как така!?
- Тя почина, когато той беше на 14.
- О, ГОСПОДИ!!! Причиних му болка. Трябва да му се извиня!!!- каза момчето пред мен и се разплака още повече, заравяйки лицето с ръцете си.
- Спокойно! Ще се оправи.
От крясъците на Юнги, явно всички са се разбудили, защото мъничето ми излезе от стаята ни.
Докато го гледах, приятелчето между краката ми надигна глава. Джин се затича към другото момче и го прегърна.
- Успокой се. Ще те подкрепим Джимин. - каза той. Нещо дълбоко в мен се зароди. Ревнувах, за това хванах Джин за ръката и го дръпнах към себе си.

Г. Т. Н. Джин

Изведнъж някой ме дръпна. Аз се спънах и се подпрях на гърдите му. Сигурен съм, че лицето ми беше червено като домат. Вдигнах глава нагоре и видях неговото лице. Лицето на този, който отне девствеността ми. Момчето, в което може би щях да се влюби. Хвана ме за ръката и ме поведе към стаята, в която бяхме, а оставихме Джимин на средата на големия хол. Влязох в стаята и той ме блъсна в стената. Приближи се още повече до мен и ме обгради с ръцете си.
- Защо го прегърна?! Казах ти, че си мой и на никой друг!!! НЕ МЕ ЛИ РАЗБРА!!!- извика в лицето ми.
- Какъв е проблемът? Та Джимин ми е приятел. Има проблеми и исках да го оспокоя. Какво толкова е станало? Първо ни отвлякохте, ти ми отне девствеността. Как да се чувствам пък...
Не ме остави да се доизкажа и разби устните си в моите в нежна целувка. Сърцето ми започна да бие лудо. Мислих, че ще се държи с мен гадно. Не знаех, че е толкова нежен.
- Аз как да се чувствам Джин? Ти ме подлудяваш. Побъркваш ме. Усещах, че се влюбвам в теб още щом те видях. Толкова беше сладък. Обичам те от този миг. Ревнувам те. Взимахме хора, за да си доставяме удоволствие с тях, но никога не съм знаел, че ще стане така. Никога не знаех и не съм предполагал, че ще се влюбя в играчката си.- каза той.
Не казах нищо, а просто го целунах и се сгуших в него. Уви ръцете си около кръста ми и ме целуна по челото.
- Никога няма да те оставя. Ще бъда до теб винаги!- допълни.
Отделихме се от прегръдката. И реших да го питам нещо:
- Мм... Как се казваш? Ти знаеш името ми, а аз твоето не.- попитах.
- Намджун. А сега, искаш ли да се върнем на леглото. - каза той и ме дръпна за ръката. Аз наистина исках да се повъргаляме още, но разраненото ми дупе се обади и се свих от болката. Намджун явно усети това, защото се засмя и ме вдигна на ръце, отнасяйки ме на леглото. Нежно ме постави да легна и се настани до мен. Придърпа ме към себе си и започна да целува врата ми. Чу се лек стон от устата ми. Затворих очите си и се наслаждавах на момента. Харесваше ми. Оставяше леки смучки. След това се преобърнах към него. Приближих се възможно най-близо. Гледахме се известно време. Изведнъж той разби устните си в моите. Беше груба, но много страстна целувка. Поиска вход и аз му дадох. Продължихме да се целуваме. Не знам как всичко стана изведнъж. Не знаех, че ще се влюбя толкова бързо.

..............................................

ЗДРАСТИИИ!!! ЕТО НОВАТА ГЛАВА. МНОГО СЕ ИЗВИНЯВАМЕ ЗА ЗАКЪСНЕНИЕТО. НАДЯВАМЕ
СЕ ДА ВИ ХАРЕСВА ОБИЧАМ ВИИ❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️😘😘😘😘😘😘😘😘