Thousands of pieces of my heart #Jelena

Sad 17

Звънецът би и излязох от класната стая. Отидох до шкафчето си и го отворих. От там падна някаква бележка и букет цветя. Взех я и започнах да чета:

,,Ще те чакам довечера в шест пред училище J."

За момент се почувствах толкова щастлива, че едно от най-популярните момчета ми подарява букет и ме кани на среща.... Все пак аз съм му само приятелка...

~18:00~
Стоя пред входа на училището...
По улицата са появява черно БМВ и го спира пред мен.

-Качвай се!-чух гласа на Джъстин, който се подаде през прозореца.

Щом вече бяхме двамата в колата той продължи да кара.

-Благодаря за цветята!-той за момент ме погледна и се усмихна.

-За нищо!-той спря колата на един хълм.

Той излезе и взе кошница за пикник. Аз го последвах, като също излязох от колата.

Постели килим върху тревата и седнахме.

-Да пием за нас!-той изкара две чаши и наля вино.

-Благодаря!-взех я и отпих малко.

-Има нещо,които искам да ти кажа от доста време.... Благодаря ти, че идваше в болницата, благодаря ти, че винаги мога носеше цветя, благодаря ти, че винаги намираше време за мен, благодаря ти, че ме обичаше... Аз осъзнах истинското значение на думата ,, обичам" отново благодарение на теб... Влюбих се в теб....., но може би твърде късно. Онази нощ те проследих нарочно.... Не исках да те оставям с онзи тип... Ти ме промени.... Аз не ти обръщах внимание, когато ме харесваше.... Но сега те моля да ми простиш, за всичко, което ти причиних.... Надявам се още да изпитваш нещо към мен....-доближи се до мен и .....

-ДЖЪСТИН НЕ!