ЖИВОТЪТ НА ЕДНА ЗВЕЗДА: ДРИМЧИ EDITION

Началото?!

Всичко започна...

- Хмммммммммммм..как започна всичко?

- А сега де, Дримчинке, как ще станеш авторка, като ти не можеш да се сетиш от къде да започнеш?

- Е не знам бе, Дримчинке, дай да си измислим нещо.

- КАК БЕ? Това е бестселър! Трябва само истини да има, дори не смей да ми говориш за измисляне! Пак оставяш цялата работа на мен, Дримчинке...

- Ами да, нали все пак ти я пишеш тази книга, за кого да е цялата работа?

- АЛОООООУ! ДРИМЧИНЕЛО Я НЕ МИ СЕ ОТВАРЯЙ ТУКА!

- Ах ти, как смееш да ме наричаш с това мое име!

- Тихо там, сетих се!! Първо да се представим на нашите прекрасни читатели.

- Ох, бе, верно бе, Дримчинке, радвам се, че поне този наш разговор няма да влезе в книгата...

- И сега? Как да започна? Аз винаги съм искала, като си пиша бестселъра да започна с "имало едно време".

- Ама, Дримчинелке, това да не ти е детска книжка, че ще започнеш така, това е изкуство!

- Абе я ме остави намира и ходи дразни някой друг!

- Ама аз ако си тръгна кой ще я напише таз книга?

- Е, как кой? Аз разбира се!

- Ама аз съм ти?!

- Не аз съм си аз, а ти си си ти!

- Не, бъркаш!

- Не, не бъркам!

- Престани, че ще вземеш да напишеш нещо в книгата и хората ще си помислят, че страдаме от шизофрения!

- Ние? Мила Дримчинке, това, че ти си шизофреничка, не означава че и аз съм като теб.

- Ти на мен тия не ми ги обяснявай, а почвай да я пишеш тази книга, че ще дойде утре, а утре съм на зъболекар!

- И като си на зъболекар аз да те закарам ли искаш? Ходи си сама на този зъболекар, аз за никъде не бързам!

- Ама Дримчинелке, той зъболекаря каза и двете да отидем.

- Той това само на теб ти го е казал, аз нищо такова не съм чула!

- Ама как, ти беше с мене!

- Кога т'ва?

- Е, как кога? Ей оня ден, дето с Петранка ходихме да ядем кифтета в ресторант "Кебапчето".