Watt the Pad?

Животът е забавен

Помните ли Рус Линч изобщо?
"Я се разкарай, бе!" - извика той, поствайки някакво ново селфи... Как ме чу с периферното си зрение... Тоест...
"Ка̀жи, квото имаш и да одим на Народен." - разсмя се той. Дали чува как на глас изричам тва, което пиша?
"You bet your ass I do." - каза супер бързо. Въздъхнах.
"Постна ли селфито, бе, тъпак 😂"
"Не е готово още."
"Не беше готово и преди 2 часа, брат..."

Рус замлъкна и се загледа в телефона си. Реших, че сега е момента да кажа на вас, читателите, защо пиша... Искам да кажа, че вече няма да изчезвам по няколко месеца и после пак да пиша 😅. Обичам тази книга ии да-
"Хахахааах"
"На мен ли се смееш, бе, фърст-кофи-then-фото бой такъв?" - Рус не проследи мисълта ми... Сейм.

"Просто един фр е споделил как не е учил за класното ии да..." - повдигна рамене Рус Линч. "Охоо, казваш ми чак и фамилията, за да знаят хората за кого четат-

Замерих го с бутилката, от която отпивах.
"Това сега не е за теб... Пич."
"Ок, ок. Кажи ми, когато тва стане бестселър... тоест бестрийдър.. и пак ще си говорим." - намигна ми мазно, мазно Рус. Бих го убила, но толкова не искам. "Щото без мен няма шоу бе!" - засмя се русият надут пингвин.

Май спирам дотук, това стана доста дълго, ии да, мисълта ми беше, че вече ще поствам често (обещано), та... Няма да изчезвам повече 😉.

"Линч пингвинч, щом ще ми взимаш тела, поне не слагай тоя мазен емотикон!"
"Емоджи*" - поправи ме Рус. Да. Другата глава ще е някъде другата седмица, щото тоя се изнася.
"Значи признаваш, че живеем заедно?" - намигна Рус. О, Господи...
"Просто се шляеш тук all the time, you-"
"Beautiful". - довърши изречението ми Линч. Много е красив, но тъй като не пее в 1D (нищо, че се разпаднаха...), няма да му дам иджибиджи....

"Да си ми телефона, глупак!" - казах и в опит да си го взема, той натисна "Публикувай".