Forever

Глава 15

Докато Катрин и Шон бяха горе и оправиха леглото на Кат, тя още беше умислена. Шон забеляза това и седна на леглото. Когато Катрин мина покрай него той я дръпна в скута си и я прегърна.
- Какво има? - прошепна Шон в ухото й.
- Искам да те питам нещо - каза тя сериозно и седна по турски до него. - Какво е ставало с предишните ти връзки? - попита тя спокойно.
Шон я погледна шокирано и объркано от въпроса й. Обвзе го паника.
- Какво имаш предвид? Нищо не е ставало. Какво може да става в една връзка според теб? - каза той бързо притеснено.
- А защо всичките ти връзки са били по седем месеца? - зададе още един въпрос тя.
- От къде знаеш това? - попита той изненадан.
- Ти ми го каза веднъж когато се напи на рожденния ден на Джъстин с него и Дилън. - каза тя гледайки го в очите. - Какво става тук? - попита тя отново.
- Катрин доспа ми се. Хайде да си лягаме! - той се опита да се измъкне от въпроса.
- Няма да си легна докато не ми кажеш какво е станало с предишните ти гаджета, по-точно защо сте били заедно седем шибани месеца и после те са ставали проститутки! - повиши тон тя. Шон от своя страна пое дълбоко дъх и се ококори.
- О.. Откъде знаеш това? - заекна той.
Катрин стана и отиде до шкафчето си и извади кутията. Хвърли я в скута му и го погледна ядосано. Той отвори кутията и задържа дъха си. И прекара ръка през косата си.
- Какво си сторил? - попита тя отново.
- Кат, ще ти разкажа всичко, само се успокой! - прошепна Шон.
- Как да се успокоя? Виж съдържанието на кутията по дяволите! Как мога да се успокоя? Има и една шибана бележка в която пише че аз съм следващата Шон! Кажи ми! Как да се успокоя? - започна да вика тя.

Отдолу родителите й я чуха да вика, но не чуха точно за какво. Помислиха си че отново за нещо спорят. Както винаги правят но това беше различно. Много различно.

Шон започна да й разказва, а Катрин беше седнала срещу него на стола на бюрото си и слушаше внимателно.
- Кат, преди години имах един приятел - Картър. С него попаднахме в една.... Група. Един ден... - Шон обмисляме думите си. - Лукас, водача на групата - обясни Шон - ни накара да.... Се "обвързваме" с момичета и след 7 месеца да му ги водим.... за да направи това... - каза Шон с насълзени очи и показа с ръка снимките. - С Картър се опитахме да се отървем още от началото от него, но.... той ме заплаши че ще отвлече и сестра ми и че и тя ще стане като тях... Като другите момичета.... Тогава не можех да направя нищо друго освен да изпълнявам каквото ми каже Лукас за да предпазят Аалия.

Докато Шон разказваше това на Катрин, тя го гледаше и не може да повярва. Не можеше да повярва че Шон е преживял такова нещо. Тя стана и го прегърна здраво.
- Един ден... - продължи той. - ....със Картър се опитахме да избягаме далеч от тях, но..... Когато Лукас разбра дойде и.... - Шон стисна здраво очи. -.... Мамка му! Той уби Картър пред очите ми... Аз едвам се измъкнах. След случката всяка нощ сънувах смъртта на Картър. Беше ми много тежко. И ме беше страх. - каза Шон тихо.
- От какво? - попита Катрин.
- От Лукас. Да не се върне. Но не се страхуват за себе си мамка му! Страхувах се да не стори нещо на Аалия... Да не я отвлече и.... - каза Шон и заплака. Пред Катрин. Тя за пръв път го виждаше да плаче и това я нарани. Заболя я да гледа как момчето й плаче и го боли.
От спомените му.
От миналото му.
"Моят Шон." - каза си Катрин.

Катрин обви отново ръце около Шон и започна да го гали по косата, да прави кръгови движения по гърбът му...
- Аз съм виновен че тези момичета са там и правят това... Заради мен. - каза Шон неразбираемо от плакането във вратът й. Катрин хвана Шон за рамене то и го отдръпна назад за да го погледне.
- Шон, ти не си виновен за това което се е случило. Ти си нямал какво да направиш. Бил си беззащитен. - Каза Катрин и отново го прегърна.
Шон много обичаше Катрин и не може да я загуби заради проклетото си минало. Трябваше да я задържи. Защото без нея той беше нищо.
Кръгла нула.
Съборетина.
Обичаше я твърде много за да я пусне да си отиде.