Катрин не се отделяше нито за миг от Шон. Обичаше го, макар да не знаеше какво става с нея и Шон, след тези снимки и разкриването на миналото му. Когато се сетеше, казваше майната му, ще стана проститутка, само той да е добре. Макар че дълбоко в душата си да я отвращаваше тази мисъл.
Сега тя си мисли... 3 месеца след катастрофата... 3 мъчителни месеца без да види прекрасните карамелени очи на Шон... Без да чува дрезгавият му сънен глас, когато тя му се обажда за добре утро, а той на нея за лека нощ. Без усмивката му и най вече без целувките и прегръдките му.
Катрин седеше на дивана забила поглед в Шон. И изведнъж... той си мръдна ръката. Тя ококори очи се загледа в ръката му, да се увери дали е истина, или само е илюзия. Но той я мръдна отново. Тя му хвана ръката, а той я стисна.
- Катрин... - каза Шон бавно, изморено всякаш.
- Аз съм Шон, тук съм. - каза Катрин. - ще отида да повикам лекаря. - каза тя и понечи да стане, но той й хвана ръката в знак да не тръгва.
- Кат, обичам те. През цялото време те чувах когато плачеше, чувах, но не можех да се изправя, да ти каза да не плачеш, да ти избърша сълзите, да те прегърна и накрая... Да те целуна. И това ме влудяваше. Имам чувството че не съм те целувал от.... милион години. И... - Катрин го прекъсна като го целуна.
- И аз те обичам, но ще извикам доктора. - каза Катрин вече разплакана, но от щастие.
* * *
Вечерта родителите на Шон накараха Катрин да иде и да си поспи и да си почине докато Шон спи. Благодариха й, прегърнаха я и Аалия отиде с нея, за да не е сама.
-------------
Хеей, съжалявам, че отдавна не съм качвала нови глави, но напоследък нямам много време. х❤
ESTÁS LEYENDO
Forever
FanficТя получи съобщение от непознат. Кой ли е той? И защо пише на нея? Какво иска? Какво ще стане? -Нямам си и на представа къде си..... но ще те намеря! Ще те намеря и тогава.... тогава ще те.... -Кой си ти?......
