Академия за чудовища

5 Част

Н. Р:Мая и Хаясе бяха паднали на земята от преумора.
Сестрата:Ти си в лечебницата, ти и Мая прочаднахте след като се бяхте преобрази ли в карма.
Хаясе:Вярно спомням си. (Спомня си голото тяло на Мая и се зачервява)
Сестрата:Да нямаш температура(допира устни до челото). Хмм нямаш температура.
Хаясе:(смее се) Забравете.
Н. Р:Мая се събужда и поглежда Хаясе.
Хаясе:К-какво има(зачервява се)
Мая:(прозява се) Какво ние сме в лечебницата.
Сестрата:Хеех явно си спомняш е добре. Можете да си тръгвате ако искате.
Н. Р:Мая става и залита,Хаясе я хваща на косъм.
Хаясе:Добре ли си.
Мая:Д-да добре съм(зачервява се)
Н. Р:Хаясе се зачервява и я пуска на земята.
Мая:Идиот(потърква си задника)
Хаясе:Тежиш ми да беше по-лека.
Мая:ей ти...
Н. Р:Хаясе ѝ подава ръка, за да стане и ѝ се усмихва. Мая му хваща ръката и двата излизат от лечебницата.През това време Майоми и Кей се натъкнаха на пейка по средата на градина извадена от приказна приказка. Двамата седнаха и се чудеха кой пръв да раверже  разговора.
Кей:Сладко място а? (неловко се засмя)
Майоми:Аа, да(неловко се усмихна)
Кей:Майоми-сан може ли да ми разкажеш за твоето минало искам да те опозная.
Майоми:М добре (леко поколеблив глас)Още когато съм се родила мойте родители са ме изоставили в сиропиталище, всички страняха от мен само едно момиче ме прие тя се казваше Сана.
Кей:А защо са те отбягвали?
Майоми:...... Хората от сиропиталището ми разказаха, че съм била последно поколение несъзнателни убийци. Тезо вид убийци контролират времето, съзнанието на хората чрез техния глас  и го правят несъзнателно. Така де... Сана беше най-добрата ми приятелка там. Тя ми беше като сестра. Когато бях на 10 сиропиталището беше запалено и всички умряха освен аз и Сана. Ние двете се скитахме и просехме. Последно помня когато с Сана се озовхме  в град пълен с убийци крадци и подобни, там нямаше работа за две малки момиченца опитахме да се скрием, но, но(очите ѝ се напълни ха със сълзи) бяхме много гладни и жадни, Сана опита да открадне храна и вода от убиец, който си свършва ше работата и хвана Сана. Тогава я наръга около 6 пъти, той ме забеляза, а аз не можах да по мръдна от страх. Убиеца  ме погледна със широка усмивка, което ме накара да настръхна. Той я блъсна силно в земята толкова силно че по върна кръв, аз извиках, а Сана ми каза да бягам, изкрещя го отново и краката ми почнаха сами да се движат, бягах, багах със все сила докато не се преуморих и не паднах на земята. Заплаках, така не съм плакала никога. Имах късмет, че Полковник ме намери,иначе онзи щеше да ме намери, и щеше да направи същото на мен.
Н. Р:Кей прегърна Майоми и ѝ каза да се успокои, че всичко е свършило. Това накара Майоми да затихне и се усмихна. Тя му благодари, двамата станаха и тръгнаха към корпуса.

Наистина, наистина съжелявам, че некачвах частни толкова много време. Просто не ми идваше вдъхновение. Насладете се, а и писах бързо та има ацки много грешки, на им обръщайте внимание:-P