Another Highschool Story

#1#

  
-Не влизай там! Не влизай там! Абе, идиот аз казах ли ти да не влизаш там!- часът бе около 7:30 сутринта. Красъците на тийнейджърката огласиха къщата което накара по-големият и брат Лио да влети в стаята.
-Какво е станало? Кой пострада? Да викам ли линейка?- момчето изглеждаше запъхтяно, сякъш е пробягал километър, а не два метра. Една глава се надигна изпод книгата и погледна субекта до вратата на кръв. Кат размаха книгата пред лицето си, с което искаше да покаже на брат си, че единственото лошо нещо случващо се тук бе, че Томас влезе в лабиринта, за да спасява задниците на Минхо и Алби.
-Прекъсваш най-напрегнатият момент!- изкрещя момичето и замери Лио с една малка розова, декоративна възглавничка. Момчето завъртя театрално очи и напусна покоите на момичето. Тя отсвоя страна съсредоточено се взираше в редовете на "Лабиринтът-невъзможно бягство". След като Катрин приключи с трагичния, любовен роман "Аз преди теб" реши, че и трябва малко екшън. Момичето се бе зачела толкова дълбоко, че дори не усети как майка и е започнала да я побутва, защото закъснява.
-Хайде, скъпа! Ще изпуснеш автобуса!- "И по-добре" помисли си тя, но не посмя да изрече нищо на глас. Автобусът бе дори по-страшен и от столовата. Пълно с осъдителни лице, които не спират да те зяпат. Може би, Карол никога нямаше да усети бремето на зубърите, само защото брат и бе последна година, а повярвайте ми никой не иска да се закача със сестрата на дванайсетокласник. Черноокотата събра нещата си, като държеше книгата постоянно в ръката си, за да може по пътя да продължи с четенето.
След като вече се намираше в жълтото превозно средство, тя закрачи по пътеката, търсейки си празно място, ала без успех. Най-накрая намери перфектното. Точно в края на автубоса отдалечено от идиотщината. Тя се настани удобно на седалката до прозореца и разгърна книгата, потапяйки се в един различен свят.
--------------------------------------------

-Мацка, махни този убиец на дървета от тук, защото след малко ще те изхвърля!- обедната почивке вече беше настъпила и както обикновенно, трите приятелки се бяха събрали в кафенето за обяд.
-Хайде де, Джес! Не ме съди! Ти самата си луднала по филма!
-Луднала по героите от филма! Какво да направя, че Дилън О'Браян и Томас Броуди-Сангстър са толкова секси!- Джес повдигна ръмене и разтръска глава в знак, че се е предала на тийнейджърските си хормони и започна да гризе ябълката, седяща на таблата й. Тя бе типичният зубър, който си пада по филмите. Създали ли са етикет за такива като нея? Кинофенове? Косата й бе дълга черна, а шоколадовите й очи отиваха наа тъмният й тен.
-Аз харесвам, Минхо!- намеси се Одри, която нито знаеше актьорите нито нищо, просто бе гледала филма на откъсляци. Одри бе с къдрава, ръжа коса и много лунички. Катрин никога не е харесвала себе си, външния си вид или тялото си. Винаги когато застанеше до тях се чувстваше като петно на една красива елегантнна покривка. Тя беше Бианка на техните Кейси и Джес, а от другата страна на столовата се задаваше нейната нискобюджетна версия на Уесли! Катрин се замисли...."Боже живота ми е заприличал на банален тийнейджърски филм!"
-Като заговорихме за секси...- Одри проследи с поглед минаващият Питър. И се обърна към най-добрата си приятелка. Тя винаги е харесвала идеята Кат и Питър  да станат гаджета, тя всъщност бе доста добра приятелка с него, така че не пропускаше случай в, който да намекне нещо. Кат, все още се чуди кое захранва надеждите й, но тя е твърдо решена, че щом са съседи задължително трябва да има химия между тях, а единствената химия, която имаше бе на 16 рожден ден на Одри
, когато Питър беше толкова пиян, че Катрин нямаше друг избор освен да го съпроводи до тях и да го наблюдава да не се вмъкне в кучешката колиба, което бе неговият коронен номер, когато "се качи в облаците".