Няма да боли!🖤

•Sixteenth•

Кики•Ох,тревожех се за Бела,какво ли ѝ стана днес?
Неможех да спя и си взех телефона,за да видя колко е часа.
Беше 03:33,станах и взех чашата с вода от нощното си шкавче,когато чух шум на терасата и се уплаших.
Ако бях в някакъв филм на ужасите,щях да изляза и да проверя,но не съм за това реших да се скрия под юргана си.
Минаха се около пет минути и шумът още не спираше,стан ми интересно и си показах окото изпод края на завивката си,когато видях една ръка да отваря прозореца ми,веднага се скрих обратно.
Прозорецът се отвори,а навън имаше буря и се чу силен гръм,силния вятър,който влетя през прозореца повдигна завивката ми и под светлината на светкавица видях едно момче в стаята ми и изпищях от страх.•

Джимин-Спокойно бъзливке!!
Упшаших ли те?

•В този момент чух познатия дразнещ глад на Джимин•

Кики-Ха,ха миного смешно!
Ще ми докараш инфаркт някой ден.

Джимин-Спокойно,трябваш ми жива.(каза и ме дръпна зараката,като ме накара да се изправя от леглото си.)

Кики-Какво правиш?

Джимин-Идваш с мен!(каза и отвори вратата на терасата.)

Кики-Какво?Къде?Как?Защо?...Ама през терасата ли?

Джимин-Ама вие наистина задавате твърде монго въпроси.
Просто се дръж задаво,ясно?!?(каза,като ме качи на гърба си.)

•Преди да имама някаква възможност да кажа нещо Джимин скочи от терасата заедно с мен на гърба си и познайте какво...аз отново изпищях,но този път по-силоно в ухото на Джимин.
Качихме се на мотора му и тръгнаха е в дъжда,това беше най-странния ми душ някога😂🚿.
Спряхме пред някаква вила в гората...