Докоснете се до необяснимите, загадъчни явления, които са съпътствали и продължават да съпътстват човечеството от дълбока древност до наши дни!
Уверяваме ви, че това вълнуващо пътешествие няма да ви разочарова.
Приятно пътуване в света на митовете...
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Атлантида е легендарен остров, чийто най-ранни упоменавания се проследяват единствено до диалозите „Тимей" и „Критий" на древногръцкия философ Платон (427-347 или 348 г. пр.Хр.), пишейки за гибелта й в Атлантическия океан, което според него е станало преди 12000 години. Този период, посочен от философа, съвпада с края на ледниковия период, последвалото топене на ледовете и повишаване нивото на Световния океан. Правдоподобно се предполага, че Платон е чувал за катастрофални събития, като например заливането на Хелике (4ти в. пр. н.е.) или избухването на Тира (Санторин; 17 в. пр.н.е.), и артистично е използвал реалистичен похват за нуждите на своите съчинения. Следите от тези и други подобни събития са реалност, но тя не доказва съществуването на самата Атлантида и нейната цивилизация, които остават спекулативни. След края на 19 в., запазвайки името и един или друг детайл от Платоновото творчество, за местонахождения на изчезналия остров са предлагани полюсите, няколко океана, морета и др.
На остров в Атлантическия океан някога съществувала развита цивилизация. Жителите на тази страна научили древните египтяни и маи как да измерват времето, да строят пирамиди и много други неща. Именно атлантите заложили в египетските пирамиди множество различни числа, адресирайки послания към потомците.
Действително през 10-ото хилядолетие пр. Хр. са станали чудовищни геологически катаклизми – земната кора се гърчела, освобождавайки се от сковаващите я многокилометрови ледове. Крайбрежните части на сушата били разтърсвани от цунами с невиждана мощ. Във всички древни митове се е запазил споменът за тези страховити бедствия. Впоследствие началният мит за Великия потоп постепенно се видоизменял, обогатяван от легендите, възникнали в по-късни периоди. Подобни изменения митът претърпял във всички райони на земното кълбо. Нека се върнем обаче към написаното от Платон. Всеки разказ за Атлантида започва със споменаването на неговите "Диалози" – "Тимей" и "Критий". Според него тази велика морска държава, разположена отвъд Херкулесовите стълбове (Гибралтар), разпространила господството си над цялото Средиземно море, чак до Турция и Египет. Изключително богатата природа на острова давала изобилна храна на жителите му, а високите планини защитавали надежно плодородните долини от северните ветрове.
