Flores celosas || renhyuck

2/3

Концертът мина добре, с изключение на това, че Донгхюк през цялото време беше седнал. Чувстваше се кофти, задето не може да е заедно с другите, но глезенът го болеше прекалено много.

Ронджун погледна към него, докато Марк му помагаше да слезе от сцената. Погледите им се засякоха, но Ронджун побърза да извърне очи, тъй като Джено започна да му говори нещо.

Върнаха се в общежитието и Чонло се тръшна на дивана уморен.

- Мога да спя три дни без да се събудя - каза той и се прозя.

- Така каза и последния път - засмя се Нана.

- И наистина спа цели три дни - добави Джисънг и Чонло сви рамене.

- Искаш ли помощ? - попита Марк, докато Хюк минаваше покрай него.

- Не, ще се оправя.

Той закуцука към стаята им и затвори вратата. Ронджун го изпрати с поглед, сетне се отправи към своята стая.

Искаше да разбере какво не беше наред с Хечан. Държеше се някак отдръпнато от него, от всички. А това беше нещо необичайно.

Със сигурност щеше да научи.

***

Няколко дни след това Ронджун обикаляше из коридорите като изгубен. Търсеше Донгхюк, тъй като двамата трябваше да запишат дуетната си част от песента.

Ронджун го бе изпуснал сутринта и разбра, че Хюк бе излязъл много рано. След това го мерна на няколко пъти, но сякаш другото момче нарочно го игнорираше.

- Виждали ли сте Донгхюк? - попита той, влизайки в звукозаписното студио.

Джено и Джемин, който бяха там и работеха, се обърнаха към него.

- Току-що беше тук - каза Нана.

- Преди колко време тръгна?

- Не знам. Около две минути? За какво ти е?

- Трябва да запишем нашата част, а не мога да го открия цял ден.

- Какво става между вас? - попита Джено.

- Какво да става?

- Не знам. Хюк сякаш нарочно те отбягва.

Ронджун сви рамене.

- Аз също искам да знам причината за това.

- По-добре да тръгваш - намеси се Джемин. - Той каза, че ще излезе за малко, тъй като имал работа. Може да успееш да го хванеш.