В Сеул си вече от 1 месец и след един ден започваш училище. -Знеш ли къде си сложих раницата?-попита т/и най-добрата си приятелка Джисо. -Не я ли беше сложила за пране -Да, но сега не мога да я намеря-каза изнервено т/и ,защото няма друга и не знае с какво ще отиде на училище утре. -Може да отидем до мола и без това от доста време не съм ходила и нямам хубави дрехи за първият ден в училище-предложи развълнувано Джисо -Добре само че обещай ми, че няма да се бавиш повече от 2часа, защото нямам намерения пак да те чакам цял ден, докато си избереш "точния тоалет" -Добре, добре обещавам, хайде да тръгваме- каза още по-развълнувано Джисо като започна да подскача и да те дърпа за ръката.
________________________________ След 20мин./в мола/ ________________________________ -Да се чакаме на онази пейка след 2часа, съгласна?-попита т/и докато показваше една пейка пред магазин за обувки -Добре, чао-отговори Джисо като бързо започна да притичва към най-близкият магазин за дрехи -Хахаха с какво заслужих такова идиотче за най-добра приятелка🤦🏻♀️😂-промърмори т/и докато вървеше към един магазин за чанти и раници
~в магазина~ -Извинете имате ли раници за едно рамо? -Да точно зад вас най-отгоре-отговори продавачката -Благодаря-отвърна т/и и се завъртя, за да разгледа раниците -О тази е перфектна-помисли си т/и и се протегна да вземе раницата, но докато се опитваше да стигне с ръка до там някой я бутна и тя затвори очи,защото знаеше, че ще падне. След като постоя така за около 5 секунди и не усети да я боли никъде тя отвори очи и видя, че беше паднала върхо едно момче,което търкаше главата си заради болката от падането.Когато видя това т/и веднага се изправи и започна да се извинява -Много, много съжалявам, добре ли сте- попита разтревожено т/и -Да, но защо ми се извиняваш, аз съм този който се блъсна в теб-отговори момчето докато се изправяше -Да, но ви заболя, защото и аз паднах върху вас-продължи да се извинява докато гледаше към земята Извъднж момчето хвана леко т/и за лицето, като по този начин я накара да погледне към него -Казах ти няма нужда да ми се извиняваш и какво е това "вие" толкова възрастен ли изглеждам?-попита момчето като направи въпросително изражение -Не -Тогава няма за какво да се притесняваш-каза той и се усмихна сладко -Как се казваш?-попита момчето -Т/И а ти?-попита т/и докато се взираше в красивото лице на момчето -Джънкук, приятно ми е да се запознаем т/и .
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Това беше първата част на моят фенфикшън, надявам се да ви е харесало❤️ Очаквайте втора част!🖤
