~Гледна точка Т/И~
-Извинете, но познаваме ли се?-попитах човека като наклоних глава към лицето му, за да мога да видя, дали сме се срещали преди
-Не
-Ъмм...мога ли да ви помогна с нещо?
...
Никакъв отговор. Какво да правя сега. Казах на Джисо, че не трябваше да излизам толкова късно САМА.
Изведнъж усетих как кенчето с бира се изхлузва от ръката ми или по точно как момчето го взе от мен и започна да пие
...
-Лош ден?
-Мм
Станах и отидох да взема още една бира. Когато се върнах той си беше подпрял главата на масата и се взираше в пода.
Седнах до него и го потупах по гърба.
-Имам малко време, защото ако не се прибера до 15мин приятелката ми ще откачи и или ще извика полиция, или ще тръгне да ме търси което не е добър вариант толкова късно.
-Не те ли е страх-попита ме той като най-сетне си вдигна главата от масата и погледна към мен с изморен поглед.
-От какво? Страх ме е как няма да ме е страх, знаеш ли какво може да стане като се ядоса, последният път ми потопи четката за зъби в тоалетната и после си тръгна все едно нищо не е станало.
-Не, не от приятелката ти
-Ами?
-Това, че стоиш с напълно непознато момче толкова късно без дори да му знаеш името
-Трябва ли да ме е страх?
-Не
-Тогава...отговорих на въпроса ти
-Аз съм Техьонг приятно ми е да се запознаем- каза момчето като извади ръката си от джоба и я подаде пред мен
-Аз съ-тъкмо тръгнах да представям, но бях прекъсната от телефона ми, който изведнъж започна да звъни-Започна се
-Ало-вдигнах телефона и още първата секунда в която го сложих до ухото си чух виканията на Джисо
-КЪДЕ СИ, добре ли си, извинявай че те накарах да отидеш до магазина толкова късно-единственото нещо което можеше да се чуе вмомента бяха виканията ѝ, дори Техьонг беше спрял да пие от бирата и се взираше в телефона от които много добре се чуваше и без да съм го сложила до ухото ми
-Дишай, добре съм просто реших да седна пред магазина и да изпия една бира-казах и аз като бавно приближавах телефона към мен
-Ох Слава на Бога, ако знаеш колко се притесних
-Да, да знам
-И какво по дяволите правиш в 22часа пред магазин да пиеш бира сама
-Не съм сама
-Ами
-Запознах се с едно момче, като се прибера ще ти обясня
-Чакам-каза тя като веднага след това се чу бибиткането на телефона, затвори ми
-Ами мисля, че е време да тръгвам, радвам се, че се запознахме Техьонг
Единственото нещо, което получих като отговор беше усмивката му, каято всъщност беше толкова сладка, че на човек му се струва, че може да се разтопи всеки момент
Взех торбата с нудалите и тръгнах да си ходя
-Чакай
-Хм?
-Не знам как се казваш
-Ооо извинявай съвсем забравих да се представа, казвам се Т/И
-Т/И, харесва ми- каза Техьонг със същата широка усмивка
-Ааа аз мисля да тръгвам, защото знаеш...не ми се слушат лекции
-А да, Чао Т/И, беше ми приятно
