Т/И гледна точка Чакам Джисо от 15мин и вече започвам много да се изнервям, къде отиде това момиче? -Т/ИИИ-изведнъж чух как някой ми извика името, обърнах се и видях как Джисо тича към мен с 3 торби пълни с дрехи и широка усмивка на лицето -Колко пари похарчи пак? -Няма значение, ако знаеш колко хубави дрехи има в тези магазини, непременно трябва да отидеш и без това няма как да те пусна да отидеш на първият учебен ден облечена така -И какво ми има на дрехите? -Хмм, нищо им няма освен това, че са по-стари от котката на брат ми -Аз си ги харесвам - Да, но няма как да отидеш в училище с тези дрехи и после да ми мрънкаш как никой не иска да говори с теб -Добре, добре, но само един магазин!
______________20:13ч._____________
-Пфф напомни ми никога повече да не ходя в мола с теб- каза Т/И като се пльосна на леглото и погледна с присвити очи към Джисо -Не съм виновна, че ти не харесваш нищо и трябваше да се преобличаш толкова много -Да, да, както и да е, направи ми вечеря много съм гладна-каза Т/И, като след 3секунди се чу как коремът и започна да къркори -Ха и защо аз, твой ред е -Моляяяяяя -Т/И/, ставай и направи вечеря за двете ни, защото иначе никога повече няма да ти помагам по химия -Охх ставам, ставам
________Гледна точка Т/И_______
Отидох в кухнята и отворих хладилника, за да видя какво мога да приготвя за вечеря -Страхотно, просто уникално -ДЖИСООО, къде е всичката храна? -Опс, извиняваййй забравих да ти кажа, че не ми остана време да купя след като ти ме извика да отидем в мола за раница -И сега какво?-казах аз като затворих хладилника с най-отчаяния поглед -Отиваш да купиш храна -Ооо no way, няма да ходя никъде, навън е тъмно и кой знае какво може да ми се случи -Нящо няма да ти стане, магазина е на две пресечки от тук -Да, но- -Няма "но" отиваш, иначе другата седмица пак ще те заведа за дрехи -Отивам
___________В магазина_________ ~гледна точка Т/И~
Влязох в магазина и взех две кутии с нудали и едно кенче с бира, защото бях много притеснена за утре и какво ли ще се случи. Дали с Джисо ще си намерим приятели, как ще се отнасят с нас като чужденки, ще се справим ли с ученето.
Толкова се бях унесла в мислите си, че не забелязах как вече седя на масата пред магазина и пия от кенчето бира в ръката ми, събудих се от мислите ми и точно в този момент едно момче с тъмни дънки и черна качулка мина покрай мен, погледна ме със заплашителен поглед и седна пред мен -Извинете, но познаваме ли се?
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Страшно много се извинявам за късният ъпдейт, надявам се тази част да ви е харесала и да и сте се насладили❤️
