Вражда между две богати семейства 2-ра част

Част 8

На сутринта
Дара и Фран станаха първи и направиха закуска.

- Дара - Добро утро
- Фран - Добро утро.
- Дара - Тук е много спокойно и красиво
- Фран - Бих останала тук за цял живот.
- Дара - Аз също. Фран ще те питам нещо.
- Фран - Питай.
- Дара - Откога харесваш брат ми? Какво му хареса на този идиот?
- Фран - Не знам честно казано. Просто ме завладя някак си. Обичам го от много време.
- Дара - Радвам се за вас. Дано сте щастливи.
- Фран - Ами ти и Адам?
- Дара - Адам е страхотен. Чак сега го осъзнах. Харесвам го, харесва ми. Красив е и невероятен.
- Адам- Кой е невероятен?
- Дара - Да не подслушваш?
- Адам - Нее, случайно чух, че съм най - невероятния човек на света.
- Дара - Сигурно.
- Адам - Хайде стига, а да правим закуска.
- Дара -Ние ще я направим ама как ще ядеш като другите не са станали още?
- Адам - Вярно, но трябва да си ходим вече.
- Фран - Няма проблем. Хапвайте и тръгвайте, ние после ще оправим тук и ще подредим ако не е проблем.
- Адам - Няма проблем. Ще оставя ключа и после ще го дадеш на Дара
- Фран - Добре.
- Дара - Трябва да си намеря дрехи за да изляза.
- Адам - Ще си намериш нещо.

Дара започна да търси нещо да облече, но тъй като нямаше голям избор си избра дрехи много бързо.

- Адам - Ехаа
- Дара - Какво?
- Адам - Невероятна си.
- Дара - За теб винаги
- Адам - Ама да не ми става навик нали
- Дара - Млъквай и тръгвай. Фран тръгваме.
- Фран - Добре. Ще оправим тук и ние ще тръгнем. 
- Адам - Благодаря ти.
- Фран - Моля.
- Дара - Ще се видим после. Чао.
- Фран - Чао.

Дара и Адам тръгнаха да се прибират.  След като тръгнаха и другите станаха.

- Диего - Къде са Дара и Адам?
- Фран - Тръгнаха.
- Ру - Добро утро.
- Вилу - Добро утро.
- Ру - Дара и Адам?
- Фран - Тръгнаха си.
- Ру - Ясно.
- Диего - И ние не трябва да се бавим.
- Вилу - Защо?
- Ру - Момичета по добре да говорите после с Дара.
- Вилу - Или ще ми кажеш или ще те удуша!
- Ру - Миа и Лео искат да се върнат в Аржентина.
- Вилу - Моля?
- Диего - Дядо умира и иска да се върнем.
- Ру - Знам че Дара няма да иска.
- Диего - Не бъди сигурен. Дара би искала да види дядо. Истината само тя не я знае.
- Фран - Каква истина?
- Диего - Нашите за заминали за Австрия заради родителите на татко и брат му.
- Ру - Това беше преди 15 години, но все още помня деня, в който заключихме вратата с кака и Лео и си тръгнахме. Дара и Диего бяха още бебета, но аз помня всичко. Ще подкрепя кака за всичко защото само тя и Лео се грижиха за мен.
- Вилу - Как така?
- Ру - Ами така. Родил съм се без да мога да ходя и татко е изоставил мама и тя е влезнала в клиника за психично болни от тогава кака се е грижила за мен.
- Вилу - Какво?
- Ру - Да. Сега нямам нищо общо с преди. Миа направи всичко за да проходя не ме остави за един миг. Благодарение на нея аз се оправих и живея нормално.
- Фран - Не мога да повярвам.
- Ру - Да. Брат ми и той се грижеше за мен, но най - много съм благодарна на кака. Ще дам всичко за нея.
- Диего - А има и още.
- Фран - Ти откъде знаеш толкова?
- Диего - Аз искам да опозная семейството си Фран, Дара не иска да вижда никой. Тя знае само, че ние сме избягали за родителите на татко.
- Ру - Нищо друго.
- Фран - И нищо друго?
- Диего - Нищо.
- Вилу - Ама нищо?
- Ру - Нищо.
- Фран - Ясно.
- Диего - Фран, трябва да ти кажа, че дядо се е обадил на татко и са говорили че искат да се върнем в Буенос Айрес защото на дядо му остават 3 месеца живот.
- Фран - И всичко между приключва? Това ли ми казваш?
- Диего - Не ти казвам това,  ако искаш ела с мен.
- Фран - Ти луд ли си? Диего живота ми е тук.