Вражда между две богати семейства 2-ра част

Част 12 Финал

След като си тръгна Виолета на Ру му беше тежко, но го преживя.

- Дара - Е Ру, как си?
- Ру - Добре съм.
- Дара - Ще те питам нещо и искам да ми отговориш честно.
- Ру - Добре.
- Дара - Имаш ли чувства към Мартина?

Ру не можеше да отговори и мълчеше.

- Дара - Мълчанието ти дава отговор.
- Ру - Дара, аз наистина харесвах Виолета, но...
- Дара - Но имаш чувства към Тини нали?
- Ру - Да, макар, че знам, че е невъзможно.
- Дара - Ру, защо не сподели с мен?
- Ру - Защото Виолета ти е приятелка И не исках да се карате.
- Дара - Тя ми е приятелка, но ти си ми като по - голям брат Ру. Споделяй с мен. Не се отдалечавай. Не го прави.
- Ру - Добре.
- Дара - Искаш ли да се разходим?
- Ру - Ами Адам?
- Адам - Вървете, аз ще помогна на Матео и Рей с вечерята.
- Дара - Добре, благодаря ти.
- Адам - Няма за какво, само ми пази момичето.
- Ру - Разбира се.

Дара и Ру излезнаха от къщата и тръгнаха към плажа.

- Ру - Знаеш ли Дара, чувствам теб повече за мое семейство отколкото всички други в тази къща. Родителите и сестрите и брат ми са там, но чувствам само, че на теб мога да имам доверие.
- Дара - Имай ми Ру. Знаеш колко много те обичам.
- Ру - И аз много те обичам малчо.
- Дара - Откога е това с Тини?
- Ру - Може би от вечерта когато бяхме в дискотеката. Не знам.
- Дара - Олеле...
- Ру - Всичко е толкова объркано в това семейство.
- Дара - Ние сме сбъркани.
- Ру - Права си.
- Дара - Искаш ли да отидем в Ролер и да покараме?
- Ру - По това време?
- Дара - Да, защо не?
- Ру - Добре.

Тръгнаха към Ролер и не след дълго стигнаха. Мислеха си, че е празно, но не беше така. На пързалката беше Мартина, която както винаги летеше на пързалката, но когато ги видя отиде при тях.

- Тини - Какво правите тук? Не е ли късно.
- Ру - Теб мога да те питам същото.
- Тини - Аз тренирам.
- Дара - Ние дойдохме да покараме.
- Тини - Добре тогава. Хайде да ви покажа някои движения.
- Дара - Хайде.
- Ру - Ще ви покажа аз. Да не забравяме, че съм син на шампиони.
- Тини - Да, баба е спечелила сребърните кънки.
- Дара - Супер.
- Тини - Хайде стига сте говорили.
- Дара - Хайде.

Започнаха да карат и Дара не се справяше зле, даже много добре въпреки, че не се беше качвала на кънки

- Тини - Супер, защо не влезете в отбора?
- Ру - Аз съм съгласен.
- Дара - Трябва да говоря с Адам, знаете че вече не съм сама.
- Тини - Вярно.
- Дара - Да.