Канелени Сълзи

1

КАК ОПАЗИХ ЩАСТИЕТО СИ

Понякога щастието на Кларк Еърън зависеше от климата, друг път от това дали съседът му е подкастрил дърветата, които навлизаха в неговия двор. Също така и от това дали бирата му се е стоплила от топлото време в Амстердам, но в повечето случаи зависеше от хората, с които се среща.

Всички в неговото ежедневие бързаха и бързаха. Оглеждаха се, но само, за да пресекат улицата пропускайки всичко около тях като например жената, която бе разпиляла листовете си по земята и цигуларя в края на пресечката, който свиреше там всяка сряда до 16:00 часа.

Хората бяха крайно меланхолични и неутрални, което изнервяше спонтанния господин Еърън.
Дразнеше го, че няма с кого да изпие вече топлата си бира и на кого да разкаже за усмивката на госпожа Еърън (е, освен на децата от площадката, на която люпеше семки в 14:00 следобед). Защо ли?

Защото всички бързаха.

Господин Еърън таеше малките моменти на радост от ежедневието в сърцето си, като не им позволяваше да си отидат и да бъдат заменени от оплакванията и неудобствата, които живота му предоставяха.

Той не бързаше.

- Кларк, пак ли се отнесе? Боже, престани да го правиш! Постоянно изключваш, докато аз ти говоря нещо. Ако за теб не е важно, то за мен е - изквичи тя подбутвайки ме по рамото. Само по погледа и можеше да се познае колко е уморена от това.

Жена ми имаше голям проблем с това, че от време на време се връщах назад- назад, към времето, когато бяхме млади. Говореше, че така пропускам настоящето, но аз нямах проблем с това. Беше ми приятно да се ровя из историята на нашата любов и моментите, които бяхме споделили през годините.

Но този път не беше така.
Просто се бях се замислил за това колко ли е тъжно да пропускаш всичко красиво, около теб. Наистина е тъжно.

-За мен също е важно, любима. И затова и чух всяка дума, от това, което говореше.

-И какво говорех?-погледна ме тя скептично.

-Затова как съседката, която мразиш мислиш, че те преследва. Но скъпа... това, че и двете сте в местния супермаркет не значи, че тя те следи. И това, че се возите в един и същи автобус също не означава, че те следи -усмихнах й се, така че да долови оттенъка на сарказъм към тази ситуация.

-Всяка сутрин, когато поливам цветята на верандата тази жена ме гледа от прозореца й. Буквално следи всяко мое движение.

-И сега какво искаш, да отидем да я набием ли? Хайде! Взимай тръбата от прахосмукачката и я почвай!

Тя ме погледна накриво и след това каза:

-Хубаво, подигравай ми се. Въобще не знам защо ти споделям, когато знам какво ще направиш -ще ме изкараш луда, а след няколко месеца, когато хвана онази откачалка да ме гледа докато спя ще кажеш, че съм и шизофреничка.

-Аз не ти се подигравам, любима. Просто не разбирам защо въобще мислиш за тази жена и й обръщаш внимание. Тя е самотна, седи си сама на Коледа от 6 години, никога не е усмихната и винаги мирише на тъга. Може би просто те гледа, защото иска да разбере тайната защо винаги си усмихната - докоснах я по рамото, разтривайки я, а тя въздъхна силно и ме прегърна силно.

-Имам чувството, че заради думите, които използваш можеш да ме накараш да повярвам и в най-голямата лъжа.

-А не се ли омъжи за писател точно по тази причина?- засмях се леко, преди да се изгубя из мириса на канела.

И да, понякога се изискваха жертви, за да ощастливя хората, които обичам. Дори това да значи, че трябва изслушвам нелепите им и глуповати истории или пък да прощавам за ужасните постъпки и думи от хора, важни за мен.

Много често беше трудно, дори непосилно да сложа гордостта си в кутия и да потъпкам себе си, но все пак така аз намерих своя начин да опазя щастието си.

-Мъжа, който даде всичко от себе си да опази щастието си.

—————————————————

Бележка от автора :

Е, това е нещо различно, за което, ако трябва да бъда искрена, съм доста несигурна. Изкачих се с едно стъпало по нависоко и вечерта преди да огледам историята за последна редакция се чудех дали да я публикувам. Явно просто не знам как ще се приеме и все още имам страх, че ще остане недооценена.

  В главата ми скитат толкова много идеи, а разполагам с нищожно количество време. Имам чувството, че те никога няма да се съберат на едно място.

Гласувате и коментирайте, ако ви е харесала главата ❤