Канелени Сълзи

3

ПРИБЪРЗАНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ, КАРТИНА НЕ ПРАВЯТ

Апартамента на Яна сякаш винаги описваше начина, по който се чувстваше. Например сега беше извадила старата жълта лампа, която баба й, и бе дала. Беше заместила и сивия килим във всекидневната с друг в топъл кафяв цвят. На перваза беше поставила няколко саксии с жълти разцъфтели цветя (градинарските си умения не бе взела от майка си).
Масата беше подредена като под конец. Всяко нещо имаше място и се виждаше колко усилия е положила, за ни запознае с новия си "приятел".
Съдейки по това мога да кажа, че дъщеря ми е отново е щастливо влюбена в любовта.

-Може ли да ми подадете солта?- попита този Райън, жена ми. Усещах колко е несигурен само по погледа му. Беше адски уплашен, точно такъв, какъвто трябваше да бъде, ако искаше да спечели одобрението ми.

-О, няма нужда да ми говориш толкова официално!- засмя се Рут и му подаде солницата.

-Е, Райън -казах скептично- Какво учиш в момента?

Яна ме погледна накриво, но продължи да рови в чинията си с вилицата.

-Ами.. -усмихна се той неловко- Уча журналистика, но по-скоро съм се насочил към спортната.

-Футбол?- попитах, докато гледах как момичетата ми се спогледаха странно.

-Да, може би.

-Като млад и аз исках да съм спортен журналист, хубаво е -казах, като сигурността в гласа ми все повече се покачваше.

-А сега сте?

-Писател -приключих аз темата, продължавайки разгîвора с дъщеря си за новата ми стихосбирка.

******

Намирах се в старата си кола с Рут. Вечерята беше приключила, след като Райън си тръгна. Знаех, че след минути ще се върне при нея, това не беше тайна, всички момчета правехме така след среща с родители.

-Не се държа особено мило с него-обвини ме Рут.

-Зависи от гледната точка -оспорих я уморено.

-Можеше поне да се опиташ- въздъхна тя.

-Ако му се доверим сега, ще му е по лесно да я предаде. Ако знае, че родителите й не го харесват ще се опитва да бъде по-добър за нея, Рут. Довери се на опита. Вашите не ме харесваха ни най-малко, но спечелих доверието им след време.

Запалих двигателя на колата с много труд и тръгнахме към малкия квартал, в който и двамата бяхме прекарали съществуване.
По пътя тя ми припомни да мина през пекарната за хляб, както винаги. Тя се намираше на една пресечка от апартамента на Яна.

Тя остана в колата, а аз тръгнах към пекарната. Не беше останало почти нищо, освен един ръжено-типов нарязан хляб. Платих на отчаяно изглеждаща женица на касата и излязох набързо. Тъкмо щях да отворя вратата на автомобила си, когато забелязах него, облегнат на една улична лампа.

С бързи стъпки се приближих към познатото лице на Райън. Той спокойно пушеше цигарата си, когато го прекъснах грубо.

-Пушенето не те прави готин, въобще. Повярвай ми, прекарването на тези години с цигари пред блока с няколко момчета е хубаво, но след това идват и тези години, в които те само ще ти пречат -казах студено.

-Чуй сега, цяла вечер ме гледаш накриво, защото обичам дъщеря ти. Имам си проблеми, а тя прави, така че, когато съм с нея те да изчезват. И с цялото си уважение г-дин Еърън, не мога да Ви се извиня затова, че тя е решила да направи света ми красив. Но сега след като познавам това чувство, не мога да я пусна, защото родителите й не ме одобрявали.

-Знаеш ли, Райън. Едно време аз бях същия като теб, говорех и мислех по този начин. И аз съм ги казвал същите неща на родителите на жена ми, и знаеш ли какво - те не харесаха това -казах аз рязко, докато той изгасяше цигарата.

-Ти искаше да ги пребиеш!- провикна се Рут от отворения прозорец на колата, а аз я игнорирах.

-Знам, че за момента говориш искрено, но знам и, че няма как да не я нараниш. Нама мъж, който да не е наранил момичето, което обича. Ако не я е наранил, значи не я наистина обича. Имаш един шанс от мен и вероятно ще имаш хиляди от Яна, не ги хаби, заради просташките ти действия. И по-добре спри тия цигари, защото, като станеш моите години сам няма да се понасяш -отвърнах му и го потупах по рамото.

Качих се на шофьорското място и запалих отново стария двигател. Бях дал на това момче тема за размисъл, както и на себе си и това ме радваше, особено много.

-Какво мислиш за него?

-Досега, от всичките й приятели, този е единствения, в който видях някого способен да я нарани с любовта си. Одобрен е, остава само Яна да приеме идеята, че той ще е най-големия проблем, който ще й се случи.

-Мъжа, който видя себе си в един пушач, говореш на "Вие"

Author's note:

Гласувайте и коментирайте, ако ви е харесала главата или сте намерили някоя от грешките си тук ❤

-Какво мислите за прибързаните заключения? Добра или лоша услуга ни правят?