КОМПРОМИСИТЕ, ЗА КОИТО ТРЯБВА ДА СМЕ ГОТОВИ.
И ето ни тук след 14 години в същия ресторант в края на града. В този, който тя винаги си поръчваше патладжан пълен със сметана, шунка и залит с кашкавал. Тук бяха най-добрите патладжани и най-студените картофи в цял Амстердам.
Ако се върнем в онова време най-яркия ми спомен за това място ми бе урока, който жена ми, Рут получи.
Тя ме бе попитала как да различава хората в сладкарницата, където работеше преди 14 години. Искаше да се научи на тънкостите на човешките емоции и затова ми задаваше въпроса ”Как да разбера дали един човек е добър” цяла вечер.
Накрая, когато ми писна, й казах да се обърне към съседната маса.Там бяха седнали едно младо семейство, също като нашето по онова време. Мъжа се казваше Рик и работеше като счетоводител от цяла вечност. Тогава й казах:
—Забележи как се отнася със сервитьоря. Как се усмихва искрено, казва благодаря и дори се шегува с него, извиквайки му ”Хей, колега, хайде да ни видиш сметката!”
—Да и...- нетърпеливо беше отвърнала Рут. Това не ме очуди изобщо, защото тя си беше такава - темпераментна, бързаща, нетърпелива.
—А сега погледни тези двамата при масата до колоната -тя отвърна погледа си към тях. - През цялата вечер разливат бутилки и карат момчето да сменя покривката. Следят го ловко, за да не би, да направи някоя грешка. Не каза благодаря, а когато си поръчва бира го прави по крайно груб и неуважителен начин.
—Кларк, познавам тази двойка! Момичето работеше с мен в библиотеката преди години и беше много мила - оспори ме тя веднага. Игнорирах думите й, и продължих с лекцията си.
—И сега, как да разбереш кой човек е добър? Не прави преценката си по това как се държи с близките си хора или познатите, а по това как се отнася със сервитьора, с непознатите за него. Това, че тази жена е попълвала картоните с теб и се е усмихвала не значи, че е добър човек.
С това бях приключил ”лекцията си”. Бях я оставил да разсъждава сама на глас. Дадох й тема, по която да мисли през тази нощ, но знаете ли какво? От този ден нататък, когато се намирахме в ресторант тя жадно чакаше да забележи рязличията между отношенията при хората. Вече обичаше да анализира човешкия темперамент.
YOU ARE READING
Канелени Сълзи
Teen FictionНякъде из жълтите минзухари и мириса на канела се изгуби младостта ни. Около нас всичко се забързваше, а ние изоставахме, защото не желаехме да изгубим уюта на детските ни спомени. Щаститето ни замъглява, докато завистта им ги прояжда. Това беше на...