Midnight calls

♡ 27 ♡

- Обещаваш ли, че ще се обаждаш всеки ден? – Куки попита с надежда в очите си, правейки всичко по силите си, за да не заплаче.

- Обещавам. – Техьонг кимна утвърдително и отново погледна часовника си. Десет минути. След десет минути Чонгкук щеше да си тръгне, а Те да остане сам. Знаеше, че времето отлита бързо, но трябваше ли тези четири дни да изминат чак толкова бързо?

- И ще си пишем през почивките? Може би дори по време на лекции? Не съм от тези, които се разсейват по време на час, но за теб бих направил изключение.

- Силни думи. – русокосият се разсмя, за да разведри обстановката, но на Кук изобщо не му бе до шеги. Не искаше да се разделя с по-голямото момче, защото тази раздяла щеше да бъде равносилна на страдание. А Куки страдаше прекалено много.

- Никога досега не съм си прекарвал толкова добре. – брюнетът сподели.

- Аз също, въпреки че идеите, които предлагах бяха крайно тъпи. Надявам се да не съм те отегчил много.

- Беше ми приятно с теб, Техьонг. И ще се радвам, ако повторим. Чувствай се поканен в Тегу.

- Което ми напомня да проверя разписанието за следващия уикенд.

- Следващият? Няма да успея да приведа квартирата ни в приличен вид. – Кук се паникьоса, карайки Техьонг да се засмее.

- Бих спал и на уличните пейки, ако съм сигурен, че ще мога да те виждам всеки ден.

Русокосият хич не го биваше в романтиката и беше наясно с това, че се излага пред по-малкото момче, но не го интересуваше. Харесваше Кук и щеше да му го докаже.

- Автобусът. – Чонгкук осведоми и едва въздържа сълзите си.

"Още малко, само още малко... докато се качиш в шибаният автобус. След това ще имаш цял живот за самосъжаление и сълзи." – Куки си каза и пое дълбоко въздух. Е, това беше. Щастието не е вечно и Чонгкук знаеше това. Четирите дни бяха прекалено хубави и нереални и със сигурност щяха да оставят трайна следа в съзнанието на по-малкото момче. Надяваше се Техьонг да не е останал крайно разочарован и отвратен от държанието му. И не само.

- Трябва да тръгвам. – брюнетът се притесни и се огледа наоколо. Пътниците подаваха багажа си на шофьора, а някои от тях вече се бяха качили. Като нищо щяха да потеглят под носа му.

- Ще ми липсваш. – Техьонг призна и пристъпи напред. Сърцето на Кук заплашваше да изскочи или да го предаде в най-неудобния момент. Защо винаги се получаваше така?

- Т-техьонг. – Кук промърмори и преглътна тежко. По-голямото момче игнорира странните протести на Чонгкук и постави ръце на раменете му. Вгледа се внимателно в очите му, а след това погледа му попадна върху плътните устни на брюнета. Техьонг притвори очи и нежно сля устните им в бърза целувка. Не искаше да прекалява, а и имаше голяма вероятност да отблъсне по-малкото момче. Бяха си обещали да не избързват, но желанието за една съвсем невинна целувка, беше по-силно от Техьонг.

Русокосият дари по-малкото момче със силна прегръдка, а след това отстъпи назад.

- Обади ми се, когато пристигнеш. – дрезгавият и дълбок глас на Те достигна до брюнета, който все още бе в шок и той кимна с глава.

Техьонг проследи Кук с поглед докато се качваше в автобуса, а после изчака превозното средство да тръгне, за да му помаха. Определено щеше да му липсва.

Както предполагаше, Чонгкук се разплака още щом автобуса потегли.

- Обичаш онова момче, нали? – момичето, което бе седнало до него, заговори.

- А-аз не... - Кук промърмори и веднага избърса сълзите си. Просто страхотно! Бе направил сцена в автобуса и сега щеше да бъде подложен на разпит.

- Винаги се чувствам по този начин, когато се разделя с Хосок дори и за седмица. – момичето продължи с разказа си. – И винаги мога да позная кой наистина тъгува за любовта на живота си.

- С Техьонг не сме заедно. – Куки призна. - Просто... още обмислям ситуацията. И се опитвам да разбера какво реално чувствам.

- Сериозно ли се замисляш върху това какво чувстваш към онова секси парче? – чернокосата се разсмя. – Ако не се активизираш, някой ще го отмъкне под носа ти.

Чонгкук знаеше, че тя е права. Дори той самият се чудеше как е възможно момче като Техьонг да е необвързано.

- Мога да ти дам няколко съвета, но знай, че всичко е в твоите ръце.

- Слушам те.