Midnight calls

♡ 30 ♡

Джимин крачеше бавно по тъмните улици. Опитваше се да си придаде по-нормално изражение за пред Юнги. Не искаше да се появи пред него неуравновесен и уплашен. Като нищо другото момче щеше да го сметне за психически неустойчив. Джимин искаше да направи добро второ впечатление, въпреки че и първата им среща не мина зле. Поговориха си, разказаха си някои случки от детството и обсъдиха изучаваните в университета дисциплини. Общо взето, доста скучни теми, но Чим искрено се забавляваше. Надяваше се и тази вечер да мине гладко. За целта обаче, тъмнокосото момче трябваше да се успокои.

„Още съвсем малко." – Джимин си каза и погледна телефона си. С Юнги се разбраха да се чакат пред една сладкарница в близост до квартирата му. Дали другото момче вече бе стигнало?

Джимин се уплаши при тази мисъл и забърза крачка. Не искаше да изглежда като човек, неспазващ уговорките си.

Тъмнокосият зави в съседната улица и отдалеч видя другото момче. Глупава усмивка се появи на лицето му, но веднага се скри, когато притеснението отново го обзе. Сърцето му блъскаше лудо в гръдния му кош и Джимин не можеше да направи нищо, за да забави ритъма му. Ето така му влияеше Мин Юнги. Чим никога досега не бе харесвал някого по този начин. Последното му любовно увлечение беше в седми клас и тогава откри, че го вълнуват момчета, а не момичета. За разлика от него, Техьонг осъзна това доста по-късно, но въпреки това единствената му и кратка връзка бе с момиче. Може би затова не се получи. Явно е трябвало да срещне Чонгкук доста по-рано, за да избегне любовното разочарование.

Джимин най-накрая приближи Юнги, който се стресна щом тъмнокосият застана до него.

- Изглеждаш доста добре. – Юнги му направи комплимент и нахално спусна поглед по добре оформеното тяло на Чим. На тъмнокосият му стана крайно неудобно и веднага сведе поглед. Не такъв „поздрав" очакваше. Едно „здравей" щеше да свърши отлична работа. А сега? Джимин отново трябваше да забави сърцебиенето си.

- Т-ти също. – Чим промърмори след паузата и надигна поглед. Юнги се взираше в него с усмивка на красивото си лице.

- Ох, толкова си сладък! – по-ниското момче пристъпи напред, посягайки да разроши косата му, но Джимин инстинктивно отстъпи назад. Не беше готов за такава близост. Отново.