Глава 20

3.1K 130 8
                                    


ГТНХ

Щом затворих вратата тя изкрещя нещо. Много добре я чух. Затова ѝ отвърнах.

-Кажи нещо, което не знам! - извиках в отговор. Държах се наистина грубо с нея. Не казах нищо което мисля наистина. Влязох в другата стая при Камила, след като загасих другите лампи в къщата.

-Мисля, че беше твърде груб с нея.! - подслушвала ни е?

-Всичко ли чу? - Тя кимна. - Не знаеш какво ми причини тя.

-Мисля, че си влюбен! Тя също е! В теб!

-Да бе сигурно!

-Разбирам, че ти си я видял да се прегръща с друг, но това което ти направи беше прекалено!

-Повиках те, а ти ми каза, че ще дойдеш и ще ми помогнеш, нали? Сега спри да ми казваш какво е трябвало да направя!

-Тя беше права! Наистина си задник, Хари! Когато отворих вратата с твоята тениска видях, че буквално се срина. Тя щеше да заплаче! Но ти не видя нищо, нали? - вече крещеше. Камила ми е приятелка от детството. Повиках я, за да ѝ разкажа за Бела, и да измисля план с който да си отмъстя, че се подигра с мен.

Не очаквах, че Бела ще дойде още сега, но когато се звънна на вратата видях, че е тя. И така плана влезе в действие. Трябваше да кажа много неща, но казах само някои. Които дори не мисля.. - Хари!! ...

-Няма ли да си ходиш вече? - Тя стана и ме удари. Какво ѝ става?

-Познавам те от малка, Хари. Знам, че тя не ти е безразлична. Ти просто се страхуваш! Страхуваш се да си признаеш, че си се влюбил в нея! - каза и си тръгна.

ГТНБ

Звъннах на звънецът и зачаках Хари да ми отвори. Колкото и да не искам трябва да му кажа. Надявам се да не си помисли, че го оставям и пак! Защо си мисля, че ще му пука.?

Може би, защото ако не му пукаше, нямаше да ме спаси. Нали? Вече бях на крачка да се откажа докато никой не ми е отворил. Тъкмо щях да се обърна и да си тръгна, но вратата се отвори. Останах без думи...

-Кажете? - попита ме момичето пред мен. Беше само по тениска. Тениската на Хари. Косата ѝ беше на всички страни, а лицето ѝ червено. - Коя си ти?

-Аз.. - бях прекъсната.

-Кой е по дяволите!? - Хари се показа от вратата и обви ръката си около кръста ѝ. Беше без тениска. Обикновено бих се загледала в тялото му, но сега беше различно.. Той е със нея?

This is meOpowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz