This is me

Глава 52

ГТНБ

Хари го нямаше от около един час. През това време успях да огледам къщата. Не беше много голяма, но не беше и твърде малка. Беше перфектна. Имаше две спални, една кухня и хол. Имаше и тераса с невероятна гледка.

Чух звукът на приближаващи кола. След малко тя паркира пред къщата. Беше Хари....все още с колата на Камерън. Дали се е притеснил? Хари казал ли им е нещо?

След малко вратата се отвори и през нея влезе Хари, носещ няколко чанти. Ръцете му бяха заети и затвори вратата с крак. Отидох да му помогна.

-Нека ти помогна. - пресегнах се да взема една от чантите, но той не ми позволи.

-Чантите са тежки, а ти бременна.! - намръщих се.

-Какво като съм бременна? Нищо ли не трябва да правя? - попитах раздразнена.

-Ами... Да! - отговори и тръгна към кухнята. Остави чантите и започна да подрежда нещата. Купил е доста храна.

-Колко време ще останем тук?

-Колкото е нужно!

-.. За какво?-много добре знаех, но въпреки това попитах.

-За да разбереш! Няма да те нараня....

-Думите не винаги оправдават действията. - след думите ми, остави нещата които беше купил и тръгна на някъде. Проследих фигурата му до терасата. Май не трябваше да му го казвам.

Браво, Бела! Сега сигурно си мисли, че му нямам доверие. А аз имам ли му? Разбира се, че му имам! Тогава защо си толкова изплашена, че ще те остави? О, я стига?

Не е въпрос на доверие! Нали? Трябва да му се извиня! Или поне да се опитам да му обясня какво имах в предвид. След "краткият" спор воден в главата ми най-накрая и двете страни бяха на едно мнение. Да отида при него и да му се извиня.

Излязох на терасата и усетих как настръхвам. Огледах се и го видях седнал на ръба и.. пуши? Отидох и седнах до него.

-От кога пушиш? - не си спомням, да съм го виждала, да пуши..

-От известно време... - със сигурност ме е разбрал погрешно.

-Хари аз... Съжалявам! - той повдигна раменете си.

-Недей! Не си виновна, че не ме обичаш.

-... Какво? Защо реши така?

-.. Някога казвала ли на Кам, че го обичаш?

-Т-това какво общо има?

-Просто ми отговори! - каза и хвърли фаса си. Изкара пакет цигари и изкара още една, поставяйки я между устните си.

-Н-не. - смятам, че в едно обичам те трябва да присъстват силни чувства. Като любов или грижа. Аз обичам Камерън, но само като приятел.

-Не ме лъжи, мамка му! - каза леко ядосан. Ядосан? Той? Аз трябва да съм му бясна!

-Защо си мислиш, че те лъжа?

-Защото знам, че го обичаш!

-Хари, спри! Това вече.... Не мога! Не издържам! - казах и се закшлях. Започна да ми прилошава. - И-изгаси, шибаната цигара! - казах едва. Щях да повърна. Изтичах бързо до тоалетната и извадих всичко което съм изяла днес. Е, не беше много. Усетих ръка да хваща косата ми. Изправих се и измих лицето си.

-Добре ли си? - попита ме Хари. - Какво ти стана?

-Не ми понесе миризмата....

-Всичко е наред!

-Не, не е! Защо не ми вярваш? - отново тръгна към терасата, но аз няма да се откажа.! Излязох след него. - Знаеш ли? Сега разбрах нещо...

-Какво?

-Доверието! Шибаното, доверие е виновно, за всичко това! - посочих нас. - Ако не ти се бях доверила.. Нямаше да ти покажа онова място на пързалката. Ако не беше твоето, нямаше да знам за скалата! Ако ме беше изслушал нямаше да се хванеш на онзи... бас! Но защо не го направи? Защото ми нямаше доверие! Но въпреки всичко, аз отново ти се доверих! Но ти не успя!

-Б-Бела!

-Недей! Знаеш ли за кое ме боли най-много?... А-ако ми имаше доверие нямаше да мислиш, че съм целунала друг!

-Това беше преди... Сега е различно!

-Не, Хари! Не е...

-Аз ти имам доверие!

-Не, ти ме питаш дали съм казвала на Камерън, че го обичам! Отговорих ти, но въпреки всичко ти още не ми вярваш?..що за доверие е това?

-.. Любовта! - каза тихо.

-А-ако това е любовта.....н-не го пожелавам на никого!