Виктор

17 0 0
                                        

Станах като не спирах да си мисля за онова момче в гората .То беше ...различно като ,че ли беше извънземно...тези жълти очи......тази изпокъсана дреха ....с тази кръв ....просто не знам....
ТРЯБВА ДА СЕ ГЛАСЯ УЧИЛИЩЕ!!!Съвсем изключих.....станах и закусих ,след това си умих зъбите ,облякох обичайното(кецове и риза на червени и черни карета вързана на кръста и дълъг ,черен клин).Когато излязох от вкъщи навън имаше едно такси стъклата бяха замъглени и не се виждаше нищо.Прозореца леко се отвори и наякакъв глас ми каза да влизам вътре.До колкото можах да видя той приличаше на Самуел....имаше абсолютно същите очи .....жълти като светлината на слънцето....но не можах да видя дрехите.То започна да кара колата и да ми говори:
-Познаваш ли Самуел?
-Да ,мисля?Защо?
-Само питам-не изглеждаше,че иска само да пита.
-Окей!
-Той е мой брат-възкликна той-между другото аз съм Виктор!
-Аз съм Алекс !Аз ще излизам от тук ,защото  бързам за училище...Чао
-Чао....





Хареса ли ти тази хлава разбери какво ще  се случи като прочетеш книгата!!!И гласувай!!




Naabot mo na ang dulo ng mga na-publish na parte.

⏰ Huling na-update: Jul 20, 2018 ⏰

Idagdag ang kuwentong ito sa iyong Library para ma-notify tungkol sa mga bagong parte!

Дългият път към смъртта Mga kuwentong kahuhumalingan mo. Tumuklas ngayon