Самуел

21 1 0
                                    

Беше Сряда средата на седмицата. Когато станах лъчите на утренното слънце блеснаха в очите ми. Слязоха долу да закуся и мама ми каза да не бързам за училище. Тогава аз я попитах:
-Защо?! - бях учудена.
-Отиваме..... - не каза нищо.
-Къде, мамо, къде?!!
-На.....
-Хайде просто ми кажи-изгарям от напрежение
-........на...... Къмпинг!!! - изкрещя тя
Аз замълчах.

Късно вечерта
Мама и татко вече спаха само аз седях като замръзнала под идеалното, когато изведнъж чух стъпки зад мен..... Какво става??.....
-ПА!! - това беше брат ми
-КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ИСКАШ!!!!?
-Да те.......
-Какво??
-ААААААА!!! ИМА НЕЩО... НЯКОЙ ЗАД ТЕБ!!! - изпищя той
Но зад мен наистина имаше някой той дишаше тежко..... Като куче......

Обърнах се, уплашена.... видях момче със жълти очи,накъсана блуза с кръв по нея.. Казах на брат ми да си тръгва....виждала съм това момче някъде другаде...... Но къде??
-В УЧИЛИЩЕ!!! - извиках аз. Момчето се уплаши и скок на назад. То каза:
-Аз съм Сам(Самуел)!!! А ти?!
-Ъъъ... Алекс аз.... - беше толкова красив, че чак заек ах. - Извинявай, аз съм Алекс.
-Добре... - какво му става

Рано сутринта

Казах на мама за всичко което се случи, а тя ме игнорира заради брат ми който беше супер уплашен. Аз просто съм изумена.


Гласувай ако можеш и искаш!

Дългият път към смъртта Donde viven las historias. Descúbrelo ahora