PHEROMONES•|J.Jk x K.Th

01 Right next to me

--Ще скачаш ли, или...?

--Не ми давай зор! Имам цял живот пред себе си!-извика над него Техюнг.

Слънцето тъкмо се бе скрило зад хоризонта, давайки възможност на луната да се покаже в цялата си прелест.
Венера се извисяваше в тъмната обстановка, приканвайки звездите да заблестят отново както всяка спокойна нощ.
Само че, за Те изобщо не беше такава.
Колкото и нахакан пичага да изглеждаше, докато си влачеше подметките по асвалта и унищожававаше лека-полека невинната обувка, когато се качеше на високо, се преобразяваше в страхлива душичка със скъсани дънки.
Типична котка...
Защо ли изобщо се беше съгласил да излезе с Хосок и досадните му приятелчета?
Сега щеше да си стои вкъщи, да гледа някоя драма, да се тъпче като прасе, присмивайки се на актьорите, вместо да седи тук, точно посредата на заострената черна ограда на училището, само и само защото момчето с розовата коса видя футболна топка на игрището и възможност да я грабне и да бяга.
Но планът не се разви по очакванията...
На излизане, всички си плюха на петите, ала Хосок някак си видя в какво положение е Ким и се заби като пирон пред него, чакайки и другия му крак да мине от външната страна.
Проблем?
И още как!
Дори и върха на метала да достигаше височина до максимум 160 сантиметра, въображението на Те се появи на бял свят отново и за него ситуацията беше много по-сериозна, отколкото всъщност изглеждаше.
Образът на изподърпаните кецове на Хоби, просещи си смяна, всякаш се отдалечаваха с около...
3 метра повече..

--О, боже мой... Техюнг. Слушай.. Оградата е с около 20 санта по-ниска, отколкото ти си! А на всичкото отгоре половината от нея е изградена от камък! Искам да знам, защо по дяволите все още киснеш там горе и изпитваш търпението ми?!- устните му се нацупиха леко, при което Ким потрепна, знаейки какво го очаква ако се забави още малко.- Слизай!

--Но..

--Не ми 'но'-кай!

--Високо е...-гласът му трепереше, в такт със зъбите и долната му устна.

--Ще те-!

Чонг сви юмрук, вдигайки го предупредително на ниво с лицето му, стискайки зъби.

--Долу!-извика отново.

Край.
Сега или никога!
Ким преметна набързо и другия си крак, който досега седеше самотно от другата страна и скокна на земята..
Или по-точно се опита да не вкуси асфалта.
Когато успя да запаси равновесие, също успя да се стресне от истеричния смях на по-големия зад него, обръщайки се рязко, като че ли компресира въздуха около главата му и удари Хоби в лицето, давайки му сигнал че смеха вече бе достатъчен.

--Задник..-прошепна по-малкият.

--Предник.

Ах, този поглед...
Смесица между отвръщението и объркаността, които Те изпитваше в момента.

--Нищо не казах!-вдигна ръце виновно.

--И къде отидоха твоите..."верни" приятелчета?

--Сигурно са в някой бар или ритат топка на улицата.

--Като бебетата.-довърши.

--Да.. Като бебетата.

"Не че до преди малко не се чудех кой ще ти сменя памперса.."- помисли си чернокосия, съркастично клатейки глава.

--Защо не ги потърсим?-попита Ким.

--А защо не си вземем студена бира и не седнем на кея?

--Като в клишираните филми?

--Чакайки любовта да изплува от дъното на океана.-засмя се, довършвайки мисълта си.

--Съгласен!

--------

Такам...
Това определено ще бъде провал, но като за първи път... Нормално😂
Главите няма да са с определен брой думи. В смисъл, че понякога ще са дълги, а понякога къси или средно, между двете.❤

Байо~

-VV-