PHEROMONES•|J.Jk x K.Th

07 Forgot you

И опа...
Хоби все още се тътреше към бара, докато Ким се бе захласнал в приятния аромат, обгръщащ го от разстояние около 50 сантиметра.
И опа...
Беше забравил за по-големият, който вече си скъсваше задника от търсене и притеснения.
Знаеше що за разгонено тийнейджърче може да бъде Техюнг и фактът, че не го откриваше никъде, а телефона му беше изключен го разтревожваше до краен предел.
Още веднъж..
И опа...
Сигурно се бе натряскал до козирката и сега мачкаше чаршафите с някоя дружка от половин час.

Защо ли изобщо остави Юнги и сам тръгна по пътя на поредната лъжа на Техюнг?
Не знаеше, но сладкия животец на по-малкия щеше да се засече неприятно с другата страна на Хосок щом разбереше къде е.

Момчето се върна яростно в колата, паркирана пред бара и запали двигателя.
Нямаше нищо общо с алкохол тази вечер и по-добре...
Иначе яростта му щеше да се умножи по двеста.

--Само да ми паднеш, малко мръсно, мазно същество, подобие на човек...-каза си през зъби и потегли.

Докато при Ким всичко вървеше по мед и масло, ситуацията на Хосок по-скоро биеше на шкурка и успокоителни.

Чаровния шофьор на Техюнг не си спестяваше думите, които звучаха толкова красиво в ушите на по-големия.
Всичко беше под формата на комплименти и сладки думи, каращи Те вътрешно да подскача от радост, затова че сбърка колата.

--Отново... Извинявай, че така се натресох..

По-малкия се обърна към него и се усмихна мило.

--Чесно казано, компанията ти ми е сто пъти по-приятна от тази на хората, с които трябваше да съм в момента.

Ким кимна и се загледа през предното стъкло.

--Ами ти?

--Аз?

--Да. Какво мислиш за мен?

--Какво?-недоразбра Техюнг.

--Имам предвид... Компанията ми... Смисъл...

По-големия се засмя тихо.

--Да...

--Да?

--Имам предвид, че и на мен ми е приятно тук, отколкото в бара.

--Радвам се...-усмихна се отново.

------